Година по-късно престъпленията, които се разиграха на Майдана, все още са ненаказани. Миналия февруари украинците спечелиха срещу корумпирания режим, но желанието им за по-добър живот остава неосъществено, пише Бернд Йохан от "Дойче веле".

* * *

През февруари 2014 г. украинците победиха автократичния и корумпиран режим. Те избраха демокрацията и европейско бъдеще за страната си. Но година по-късно борбата им за достойнство и самоопределение си намери нов, доста по-силен враг - Русия.

Опасявайки се от демократична Украйна, Кремъл подпали война в Европа. Москва иска да избегне на всяка цена бъдеще, в което Украйна да се превърне в европейска страна, където гражданите могат да живеят в демокрация, просперитет и преди всичко - в мир.

Месеци наред стотици хиляди украинци демонстрираха срещу авторитарната система на бившия президент Виктор Янукович. Те не се уплашиха от мразовитата зима и държавата, която прибегна до брутално насилие. Но накрая промяната дойде. Властите капитулираха и избягаха в Русия, която до ден днешен нарича погрешно протестите преврат. В действителност обаче системата се разпадна отвътре. Накрая дори силите за сигурност на Янукович отказаха да се подчиняват, което накара страхливия автократ да избяга. Това не бе преврат; парламентът обяви Янукович за отстранен от властта едва когато него вече отдавна го нямаше.

Печал и гняв, война и насилие Москва реагира на събитията в Украйна с агресия и насилие. Подигравайки се с международното право, Русия анексира Кримския полуостров през март миналата година и после подпали война в Източна Украйна.

След Янукович сега Русия се опитва да отнеме на украинците правото им на самоопределение и достойнство. На този фон украинци и чуждестранни държавни ръководители вчера гордо си спомниха за протестите от Майдана преди година, когато под напор бе отворена врата към свободата.

В частност украинците си спомниха за над 100-те души, които бяха убити от снайперисти по време на протестите на Майдана. Но в тяхната печал има и гняв. И този гняв е насочен основно към тяхното правителство.

И до днес не е ясно кой е стрелял по протестиращите и полицията. Кои са били извършителите? И кой им е дал заповед да отприщят касапницата на Майдана? Семействата на жертвите все още чакат отговори. Украинската правосъдна система се провали в разследването си и остави отворени рани.

Борбата за достойнство още не е спечелена След миналогодишните протести сега страната скърби и за хилядите загинали във войната в Източна Украйна. Над един милион души са се превърнали в бежанци и понастоящем живеят в места за временно настаняване. Родината им се е превърнала в пустош.

Украинското правителство и президентът Петро Порошенко са под все по-голям обществен натиск; във войната срещу контролираните от Москва сепаратисти пораженията за украинската армия следват едно след друго. И никой не знае дали последното примирие и споразумението за изтегляне на тежкото въоръжение наистина ще успеят.

Много от украинците все още очакват победа от Порошенко и правителството му. Но тъжната истина е, че Русия е суперпротивник - такъв, който украинската армия не може да се надява да победи. Показаната на Майдана сила на Украйна се състои в това, че народът й се организира и се изправя срещу политическите лъжи. Русия трябва да се страхува от куража на хората. Гражданското общество е могъща сила, която един ден ще успее не само в Украйна, но и в Русия.

В Украйна много от исканията на протестиращите от Майдана все още не са изпълнени. Освен икономически реформи те включват и създаване на независима правосъдна система и справяне с корупцията. Украинските олигарси все още се месят в политиката и икономиката на страната. Преди година хората на Майдана застанаха срещу подобни злоупотреби - но украинците все още не са спечелили битката.

БТА