Чудовищата от нашето детство неспирно се множат. Към всичките вещици, тролове и динозаври, напоследък се прибавя нова опасност: исполин с американско знаме на ръкава и злокобна пушка в ръка. Рисуван е по плакати, показвани по площадите. Един от тях миналата седмица стигна до София и илюстрира свръхестествените сили на въоръжения гигант. От плаката ни гледа ужасената Пипи Дългото чорапче, набучена на исполиновия щик и вдигната като перце във въздуха с безпомощно разперени ръце. Точно Пипи, най-силното дете на света, способно да вдигне цял кон!
Великани, канибали и други мистики
Историята може и да звучи като от приказка, но плакатът е истински. Беше издигнат на малоброен прорурски митинг в София заедно с още един. На него пък един грамаден колкото цяла България черен ботуш, украсен с американското знаме, тъпчеше националния трикольор, заедно с изстрадалата ни територия. Надпис поясняваше картината: "Не на чужди военни бази на българска територия".
Този надпис си струва вниманието, защото излиза от приказната стилистика и ни отвежда директно в света на реалната политика - там, където се решават въпроси като дислоцирането на войски, сключването на военни договори и закрилата на териториалната цялост. Именно надписът, а не изображенията, би трябвало да събуди тревога у политиците: на какъв език би следвало да обсъждат военните съюзи на България? На езика на уставите, процедурите, членовете и алинеите? Изследователят на вълшебните приказки Владимир Проп би се посмял от сърце на тази хипотеза. Светът на вълшебното е тъкмо свят на невъзможното; той е несъвместим със света на рационалния аргумент. Ако убийството на Пипи е изобщо мислимо, то декорът за него би следвало да е някъде в царството на Мирилайлай или поне при пещта, подготвена за Хензел и Гретел. Но не и в телевизионните политически предавания, в парламента, в правителството или по аналитични семинари и кръгли маси.
Въпросът е кой събеседник за какво е адекватен. И този въпрос възникна с цялата си острота преди няколко месеца. Тогава българска депутатка беше обявила, че бежанците, навлизащи в България, са канибали. Определението беше прието с одобрение от едни и с възмущение от други, но проблемът беше не толкова в самата дума, колкото в поставянето ѝ на едно и също ниво с всички останали преценки на депутатката, които, макар и да бяха неприемливи от политическа, социална и етична гледна точка, все пак бяха от рационално естество. Освен "канибали", дума от разряда на мистичното, тя нарече бежанците "масови убийци", "изнасилвачи" (почти правни термини), "сган", "изчадия" и "долнопробни примати" (уличен сленг, ползван от нискообразовани групи). Сред всички тези думи има само една, която не е достатъчно достойна за вниманието на съда - и това е тъкмо добре запомнената дума "канибали". Въпросът с канибализма, стига някой да иска да го обсъжда, е решим всъщност само там, където евентуално би се обсъждал и въпросът с изгарянето на вещици на кладата.
Как да се отговори на тези примитивни игрички?
Включването на нерационални събеседници в политическия дебат трови българската публичност вече много години, но през 2015-а може да има и по-сериозни залози. Все пак това е годината, в която ще се наложи да признаем, че живеем между две войни - тази, която идва от арабския свят, и тази, която води Русия в Украйна. И ще се наложи да вземем страна по далеч по-недвусмислен начин от този, който беше практикуван в последните години. Двете войни са достатъчно сложни за разбиране, за да бъдат допълнително профанизирани от мнозина български социалисти и от всички български националисти - двете политически групи, които стоят зад примитивните игрички с убитата от американски войник Пипи и със заплашващите да ни изядат людоеди от Сирия. Единственият отговор, който останалите политици и медиите биха могли да предложат, е поставянето на тази злоупотреба в контекста на вярната приказка - гигантът, намушкал Пипи, да бъде опитомяван от господин Нилсон във Вила Вилекула, вместо от външния министър в парламента, а канибалите да бъдат побеждавани от Робинзон на необитаемия остров, вместо от главния прокурор по телевизията.
DW