Настоящата експанзия в руско – сръбските отношения може буквално да се разгледа като контролиран взрив на икономически интереси от Големия брат от европейския Изток. И докато Москва с големи крачки напредва към Белград, то властта в Сърбия като че ли гледа на въпроса само с емоционална окраска.
Пример в тази насока е и премиерът на съседите Александър Вучич, който дори беше дал на нероденото си дете (което така и не се роди) името "Нева" по реката, която тече през Санкт Петербург, а президентът Томислав Николич, който е доказан и утвърден русофил в очите на руския президент Путин, все още горчиво съжалява, че руският му колега не го е предупредил за края на "Южен поток" преди да предупреди унгарския премиер Виктор Орбан. Или, накратко – руснаците се занимават с бизнес, а сърбите – със страха си от Брюксел.
Москва винаги е обещавала много на Сърбия. Дори и инвестиции от 10 млрд. долара през следващите десет години. Става въпрос за изграждането на хидровъзела "Джердап ІІІ" на Дунава, магистрали, обновяването на железопътната инфраструктура и пр. Но нито един от тези проекти все още не е стартирал и парите не са пристигнали нито при премиера Вучич, нито при неговите предходници Мирко Цветкович или Ивица Дачич.
До момента руските инвестиции в Сърбия се оценяват на около 1,5 милиарда долара за последните 13 години. Основните са закупуването на "Нефтена промишленост на Сърбия" (НИС), "Беопетрол" и влизането на "Сбербанк" на финансовия пазар в Сърбия. От останалите приказки за идването на руски инвестиции в Сърбия, както и от "Южен поток" до момента няма нищо. Добре се развиват само дипломатическите контакти. Вече два пъти са се срещали президентите Путин и Николич – в Сочи и в Белград. През юли м.г. премиерът Вучич посети Москва, а неотдавна и външният министър Дачич осъществи визита в руската столица. Между впрочем Дачич върви за най-върлия русофил в настоящето сръбско правителство, а също така често се среща в Москва с вдовицата на политическия си баща Слободан Милошевич Мира Маркович. И председателката на сръбския парламент Мая Гойкович отиде до Русия, но само строго протоколно, като се има предвид да е отдавна ясно, че Москва и Путин не са боговете, пред които тя се кланя. Пример в тази насока е посещението на председателя на руската Дума Сергей Наришкин в Белград през май м.г., по време на което Гойкович успя да избегне среща с високия си руски гост. И да е конфузията още по-голяма Наришкин дори не успя да се срещне с председателя на сръбската парламентарна група за приятелство с Русия Александър Мартинович от управляващата Сръбска прогресивна партия (СНС), тъй като по това време сръбският парламентарист случайно или не съвсем е бил на посещение в ... САЩ.
И въпреки тези сенки на съмнение според сръбските анализатори безспорни върхове в двустранните отношения са били две визити – тази на президента на Русия Владимир Путин на 16.10.2014 г. по повод 70-годишнината от освобождението на Белград от хитлеристите и на Всерусийския и Московски патриарх Кирил на 15.11.2014 г. Путин не само присъства на колосален за сръбските размери и възможности военен парад, но и подписа с домакините си 7 споразумения. Е, вярно, нито едно от тях не бе с икономическа насоченост, но все пак... Патриарх Кирил откри паметник на император Николай ІІ в центъра на Белград – единственият такъв извън границите на Русия. Не трябва да се забравя, че Кирил успешно посредничеше и в спора между Сръбската православна църква и канонически непризнатата Македонска православна църква (много е интересно да си зададем въпроса защо например в този спор не е посредничила нашата БПЦ? Вероятно защото Москва е хем географски по-близо до Белград, а и руските клирици със сигурност по-добре говорят македонски, отколкото нашите.)
Не трябва да се забравя и още един важен момент – по време на наводненията през изминалата година Министерството на извънредните ситуации на Руската Федерация оказа неоценима помощ на пострадалите. Екипи на руското министерство бяха в потопения Обреновац дори преди премиера Вучич да отправи апел за помощ. Сигурно никога няма да стане известно колко пари и екипировка са дарили руснаците, но според думите на сръбския посланик в Москва Славенко Терзич от дарения на граждани и фирми във фонда за подпомагането на пострадалите в Сърбия са постъпили повече от половин милион евро.
От дейците на културата в Сърбия май единственият отявлен русофил си остава режисьорът Емир Костурица. Други като че ли няма. Когато Москва организира културна проява в Белград на нея задължително се появяват президентът Николич и Костурица. И толкова...
А нека президентът на комшиите Томислав Николич да продължава да тръби, че Сърбия не може да въведе санкции срещу Русия. Анализаторите са на мнение, че само от Вашингтон да смигнат по-остричко на премиера Александър Вучич и санкциите ще станат реален факт... Нищо. Важното е, че руските капитали определено стопанисват сръбския енергиен сектор, а сръбската народна любов към Големия брат май е повече фолклор, отколкото реалност.
