След като Апелативният съд потвърди присъдата на Цветан Цветанов, хор от негови поддръжници се зае да омаловажава нарушението, което е извършил. Може би за да се подготви почвата за "правилна" присъда на трета инстанция?
Със сълзи на очи хора отивали при бившия вътрешен министър и настоящ председател на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, за да му кажат да се държи и да продължава напред, обясни самият той преди дни по повод потвърдената му на втора инстанция 4-годишна присъда. Цветанов отдава двете присъди на битката си с тежката организирана престъпност. Понасял удари именно в резултат от тази битка. Но бил подготвен за тях, тъй като се борел с проблеми, натрупвани в държавата цели 25 години. Според членовете на ГЕРБ, Цветанов е невинен, а последната дума трябва да има не съдът, а избирателят. Според парламентарната група на ГЕРБ, присъдата на бившия вътрешен министър цели „сатанизирането" му и отслабването на партията преди местния вот, а освен това напомня на наказанията, налагани от „комунистическия трибунал, познат в историята като Народен съд". Според някои медии пък, действията на съда оставяли „лош вкус", а логиката на магистратите не изглеждала достатъчно плътна.
Фактите
Преди 10 дни Софийският апелативен съд (САС) изцяло потвърди решението на Софийския градски съд (СГС), като прие, че подсъдимият Цветан Цветанов неправомерно е сложил шест резолюции „Не!!!" на съдебни разрешения за използване на специални разузнавателни средства (СРС) спрямо бившия шеф на антимафиотите във Велико Търново Орлин Тодоров.
Ето фактите: за използването на СРС има съдебно разрешение и искане за прилагането му от прокуратурата. Но министърът отказва да се съобрази с това искане. Цветанов не само казва писмено „не", но и подчертава категоричността на отказа си с удивителни. С други думи - той заповядва в никакъв случай да не се събират доказателства чрез СРС, въпреки че прокуратурата ги иска, за да обоснове обвинението.
Министърът тогава е знаел, че заради неговото „не" с удивителни СРС няма да бъдат приложени. Освен това е бил изцяло наясно, че прокурорът е единственият, който може да решава дали те са важни за разследването или не. Точно това съзнателно отношение към изброените факти представлява умишлено възпрепятстване. Дали тогава случаят е наистина така дребен, както се опитват да го представят, а логиката - недостатъчно плътна?
Тъй като фактите са достатъчно показателни, в крайна сметка изобщо не се налага да се разследва защо му е било на Цветанов да възпрепятства събирането на обвинителни доказателства. Въпреки че не е необходимо обаче, има обективни доказателства за това, че съдбата на Орлин Тодоров не му е била безразлична.
Макар като обвиняем да е бил лишен от допуск до класифицирана информация, спасеният от СРС шеф на антимафиотите в Търново не е бил уволнен. А за времето, през което е бил задържан, по заповед на министъра му е изплатено обезщетение, както и няколко заплати след напускането му.
Ако опростим нещата, ситуацията изглежда така: шефът на вътрешното министерство на практика е защитил Орлин Тодоров. Не без значение в случая е, че именно там е избирателният район на Цветанов. Един щрих, който само допълва картината на това покровителство.
Всепозволеността
Колкото до основния аргумент на бившия вътрешен министър, че и неговите предшественици били действали по същия начин - нито съдът, нито обществеността може да знае подобно нещо. А и такъв аргумент работи силно в защита на тезата „всички са маскари". Подобно обяснение притъпява всяко възмущение и на практика задушава всяка политическа алтернатива. Защото „всички правят така"...
Синдромът на всепозволеността, в която удобно се настанява всеки следващ властимащ, превръща държавата в крупен престъпник. Защото когато човекът, от когото зависи разкриването на престъпления, върши такива, демокрацията очевидно не функционира. Оттам следват и редица други изкривявания на граници, които в крайна сметка водят до онези прословути „гнили ябълки" и до печалния извод за съмнителните връзки между политическа и съдебна власт, гарнирани със силни икономически влияния.
Съмнението
Именно по тази причина нито опозицията, нито партньорите на ГЕРБ в управлението реагираха в петък на декларацията от името на партията, прочетена в Народното събрание. Манифестът, както сами го нарекоха депутатите на Борисов и Цветанов, критикува остро съда, обвинявайки магистратите, че изпълняват политическа поръчка срещу бившия вътрешен министър. Въпреки че всички формации в парламента само преди седмици констатираха, че съдебната система трябва да бъде реформирана, никой от искащите независим съд не въстана срещу опита на ГЕРБ да продиктува на третата инстанция - ВКС - мотивите за оправдателна присъда.
А с оглед на скорошния избор на председател на Върховния касационен съд, при който начело на съда застана Лозан Панов (според публикации в медиите, с благословията на премиера Борисов), в пространството увисва едно основателно съмнение: че ГЕРБ или прави опит да накара Панов да вземе „правилно" решение по казуса „Цветанов", или просто подготвя почвата за вече взето „правилно" решение.
DW