Новите Мински договорености (Минск-2) изглеждат логично изведена формула за разрешаване на конфликта в Украйна. Но в тях има и някои клопки, макар и те да са заложени от самата природа на конфликта, от неговата история, народопсихология, че дори и от геополитическите реалности.

Първата клопка е дали ще се спазва прекратяването на огъня и изтеглянето на тежките въоръжения. Истината е, че примирието от предишното Минско споразумение от 5 септември (Минск-1) бе нарушено много скоро след подписването му и оттогава на пръсти се броят дните, в които да не е стреляло в Югоизточна Украйна. Дори и западни международни наблюдатели признават, че в повечето случаи нарушенията са извършвани от украинската страна. Неотдавна украинският президентски съветник Юрий Бирюков, който иначе е бизнесмен и доброволно се е присъединил към армията в началото на конфликта, призна, че някои доброволчески батальони отказват да се подчиняват на главното командване, съответно и на президента Петро Порошенко, който е главнокомандващ. Немалка част от нарушенията на предишното примирие са извършени именно от тези батальони. Крайният националист Игор Мосийчук, зам.-командир на доброволческия батальон "Азов", открито се обяви срещу споразумение в Минск и заплаши, че ще направи всичко, за да го провали в парламента (той е и депутат). Какви са гаранциите, че батальонът му няма да нарушава примирието и на терен? Разбира се, този път ще му е малко по-трудно, защото за разлика от Минск-1 сега ще има двоен международен контрол – от страна на ОССЕ и на "нормандския формат", в който са водещите европейски сили Франция и Германия. Но това не значи, че няма да опита. Затова в случая ще е много важно да бъдат укротени опълченците, ако те решат да отвърнат. Да не забравяме, че те останаха недоволни от установената за тях линия на разграничаване, макар и да подписаха Минск-2.

Все пак следващата клопка е по-опасна – това е конституционната реформа в Украйна. "На украинския президент ще му бъде много трудно да изпълни изискванията на Минското споразумение, особено в частта за конституционна реформа", твърди американският политолог Уилям Померанц, зам.-директор на Института Кенън във Вашингтон. По думите му ще бъде много трудно да минат конституционните поправки за независими избори в Донецка и Луганска области. Крайният националист Игор Мосийчук вече обяви Минск-2 като национално предателство, но като него мисли преобладаващата част от депутатите и изобщо от върхушка на Украйна. В коментарите дори вече се мярна и предположението, че на Порошенко може да му спретнат импийчмънт.

В тази връзка още по-трудна за преодоляване ще е третата клопка – това е пряката обвързаност на отделните положения от Минск-2. По принцип при всяко споразумение има връзка между клаузите, но тук преплитането е направо неразплитаемо - не може да се пристъпи към решаването на един пункт, без да е разрешен предишният. Без изтегляне на тежките въоръжения не може да се пристъпи към диалог за конституционна реформа, без нея пък Киев няма да може да установи контрол върху границата с Русия, което е една от основните му цели. Тази обвързаност е колкото плюс, толкова и минус, който несъмнено ще бъде използван от противниците на Минск-2 и изобщо на мирното разрешаване на конфликта. Те ще имат възможност да протакат Минск-2 много след установения в споразумението краен срок за неговото изпълнение – края на тази година. Дори и да не се търси непременно провал на споразумението чрез предявяване на неизпълними условия или уточнения, самата природа на сблъсъка изисква преговори и за най-малките подробности. Самите Донецк и Луганск може да прибягват до това. Неслучайно Померанц предвижда установяването на украинския контрол върху границите с Русия, както и цялостното изпълнението на Минск-2 да се проточи през 2016-та година, че и след нея. Това крие риск споразумението да се обезсмислят с течение на времето. И кой знае дали няма да се наложи и Минск-3 за Украйна.

Последната клопка е най-скрита, но може би е и най-опасна за Минск-2. Зад нея не стои участник в преговорите, самата тя дори е заложена от друг континент. Тази клопка се казва Вашингтон. САЩ приветстваха взетото решение в Минск за прекратяване на бойните действия в Източна Украйна, но отбелязаха, че сега предстои сделката да бъде спазена и изпълнена. Ето, точно тук, при спазването, е заложена тяхната клопка. Геополитическата цел на Белия дом е падането на Владимир Путин от власт - ако не чрез социални сътресения преди президентските избори през 2018 г. , то поне на самите избори. Затова са и санкциите, стремежът към изолация на Русия, информационната, валутна и ценова война срещу Кремъл, за това работят американските съветници на правителството в Киев. Наскоро в едно интервю президентът Обама призна, че САЩ "периодично извиват ръцете" на други държави за постигането на своите външнополитически цели. Така че в Украйна той се опитва да извиват ръцете на Русия.

Минск-2 обаче засилва позициите на Путин, а евентуално успешното изпълнение на договореностите направо ще провали плановете на Обама. И неслучайно американският политолог Йон Хелевиг вещае, че "Вашингтон няма да се откаже от опитите да влияе върху украинското правителство и да усложни условията за изпълнението на мирните споразумения". Всеки случай Хелевиг е убеден, че натискът – или извиването на ръцете – от страна на САЩ ще продължи. Киев може и да не получи нови оръжия, но може така да бъде обработен с внушения за или против конституционни поправки, че Минск-2 в крайна сметка да остане лист хартия.

Макар че тук има едно "но". И това е "нормандският формат", по-точно подписите на Франция и Германия под Минск-2. Може да се каже, че благодарение на тези подписи разрешаването на украинската криза се превръща в чисто европейски въпрос, а САЩ минаха "под линия" (макар че и оттам могат да действуват). Франция и Германия са критикуваната Стара Европа съгласно нашумялото определение от времето на иракската война. Но сега по украински проблем към нея се присъединяват и някои части на прехвалената тогава Нова Европа – Унгария, Чехия, Словакия. Политическо разрешение и по-бърз край на конфликта в Украйна искат още, ако не и повечето европейски държави. И според Йон Хелевиг "усилията на европейката страна могат да принудят САЩ да преминат към тактическо отстъпление от твърдите позиции". Дали обаче клопките пред Минск-2 ще отпаднат?