Изминаха първите сто дни на кабинета. А също така и повече от 190 дни откакто в креслото на министъра на външните работи на България седи г-н Митов. Сто и деветдесет дни е повече от половин година. Редно е да погледнем какво направи МВнР за този период по отношение на интересите ни на Балканите. Като че ли нищо или съвсем нищо.

Съвсем очевидна става приликата с първото издание на Кабинета "Борисов". Погледът е вперен в Брюксел/Вашингтон и се следват само тези инструкции и повели. Ходи се само на мероприятия по линията на ЕС, посрещат се емисари и високопоставени личности от отвъд Океана и нищо повече. До момента не е ясно подготвят ли се двустранни външнополитически мероприятия по линията на съседните страни – т.е. ще се подписва ли вече прословутият договор за добросъседство с Македония, ще се срещнат ли Груевски и Борисов или поне Плевнелиев и колегата му Иванов? Неизвестно.

Какво става с отношенията ни със Сърбия, особено в контекста на изграждането на интерконектораната връзка между Ниш и Дупница, която г-н Борисов и сръбските му колеги двукратно подписаха, а все още не се строи. Какво става с малцинството ни в Сърбия, за което президентът на съседите от Запад Томислав Николич обеща, че ще "обърне особено внимание" по време на срещата си с Росен Плевнелиев през миналата година.

Стреснаха ли се у нас с идването на власт на СИРИЗА в Гърция? Дали ще чакат първо Брюксел да се оправи с опърничавия Ципрас и после и ние да тръгнем по утъпканата пътека, че току-виж ако изпреварим събитията може и да сгрешим. И после... И с южните съседи трябва да градим газови връзки и то не от вчера. Същото важи и за Румъния, а и за Турция. Какво става, г-н Министър? Вероятно чакате покани за обиколка в Азиатско – Тихоокеанския регион, който сте поставили като важен приоритет по времето на вашия престой в МВнР?

Никой не избира съседите си. Ние не сме изключение от това правило. Крайно време е да се огледаме и да видим какво се случва около нас и да започнем да активизираме политиката си в съответствие с нашите, българските национални интереси тук, на Балканите. Ако искаме да останем и да бъдем фактор тук, където сме родени и където е домът ни, трябва да имаме диалог с всички, които ни заобикалят. И то диалог, който е от полза за България, защото Брюксел е високо, а Вашингтон много далеко...