Програмата на настоящето правителство изглежда сериозен документ – все пак е разработена и представена на цели 157 страници. Но само на пръв поглед...

Още на шеста страница, откъдето започва и разглеждането на първата глава от програмата под надслов "Външна политика" започват да се набиват в очи сериозни противоречия и абсурди в нея. Първата цел е "Превръщането на България в активен участник в процеса на вземане на решения в ЕС". А до сега? А по времето на предишния кабинет "Борисов"? Нима родните ръководители са седели безучастно в заседателните зали на Европейския съвет и в полудрямка са чакали да гласуват предварително взети от Брюксел решения? Нима до сега никой от 2007 г. насам не се е застъпвал за националните интереси на ниво Европейски съюз? Нима нямаме до сега нито една инициатива, с която страната ни активно да се е включила в процесите по вземането на решения? Твърде много въпроси възникват, а отговорите като че ли са само негативни.

Къде в програмата в раздела за външната политика е отбелязано активното лобиране и изпълняването на критериите за приемането на България в Шенгенското пространство? Отново никъде.

В раздела за работата с българските общности зад граница прави впечатление, че Министерството на финансите не е от органите на държавната власт, които са пряко ангажирани с проблема. Тогава какво се случва? Всички добри намерения по отношение на тези общности остават "мъртво слово на хартия" след като няма да има централизирано осигурено финансиране на планираните дейност. И още нещо много важно! Защо никой в държавата ни не си зададе въпроса в какво състояние са общностите на Българското национално малцинство /БНМ/ в региона на Западните Балкани, да речем в съседна Сърбия? В катастрофално състояние е БНМ в Западната ни съседка. Безработицата в Димитровград е поне 50%, а в Босилеград доста повече. Как да поддържаш българско самосъзнание у гладния? Как можеш да попречиш да бъде манипулиран гладния? Отговорът е прост – никак!

От началото на 90-те години на миналия век и до момента нито едно българско правителство, а със сигурност и настоящето няма да измисли реално работеща схема за насърчаването на български предприемачи и фирми да развият дейност в Западните покрайнини. Да се създадат работни места, да се осигури поминък на хората там. Защото хлябът, даден им от българската фирма ще символизира хляба, който им дава България! И тъй като нищо по този въпрос не се случва хората емигрират и напускат огнищата си. Сигурно до петнадесет, максимум двадесет години регионите на Димитровград и особено на Босилеград ще са почти обезбългарени. И тогава проблемът ще е решен! Няма малцинство – няма проблем!

И тук му е мястото да разгледаме и тезата на властимащите за създаването на Културни центрове на базата на двустранни споразумения. Два такива културно – информационни центрове /КИЦ/ съществуват отдавна в Сърбия – КИЦ "Цариброд" и КИЦ "Босилеград" и се издържат от България. Каква е реалната полза от тях обаче е малко известно. По-известното е, че КИЦ в Димитровград се е превърнал в централа на Демократичната партия на българите /ДПБ/, а КИЦ в Босилеград – на Демократичния съюз на българите /ДСБ/, които две партии от своя страна яростно воюват помежду си. По статут КИЦ е културно средище и не може да бъде използвано за политически и стопански цели. Случва се точно обратното. И само добрата воля на Белград спомага да не бъдат затворени. Каква друга дейност развиват двата КИЦ-а до момента не е много ясно... Важното е, че получават дребни субсидии от България, с които някак си си плащат наемите за помещенията и дървата за зимата. Толкоз.

В този ред на мисли не ми стана ясна и формулировката, изразена в т. 13 на Раздела за външна политика, която гласи "Цел 13: Поддържане и разширяване на българските лекторати по света" – ерго лектори ли ще пращаме, какво ли? Лекции по български език ли ще изнасят? Ще разширяваме изучаването на български език в местни учебни заведения? Абе каквото и да означава не става ясно каква ще е тематичността на лекциите. Може би "България като активен член на ЕС и НАТО" или нещо такова? Не лектори, а учители са нужни! Необходими са учебници, с които децата да изучават бащиния си и майчин език и да не забравят корените си! Да помнят и никога да не забравят кои са Ботев, Левски, Вазов, дълбоко в съзнанието им да бъде вдълбано, че са БЪЛГАРИ!

Прегледа на приоритетите в двустранните отношения започва със САЩ. До тук нищо необичайно. Трябва да се уважава новия "Голям брат"! Но след това на ред идва ...Канада! Винаги съм си мислил, че трябва да се обърне внимание на неразработените Северни територии и Нунавут, ама пък чак толкова! И следва Русия. Развитието на външнополитически отношения с нея се изчерпва в изречението: "Подписване на Междуправителствена програма за сътрудничество в областта на културата, науката и образованието за 2015-2017 г." Стига толкова! Какъв газ, какъв нефт! Важно е да поставим акцент на духовното и здравия дух в здравото тяло!

Но най-колоритна е цел 17, където наред със световните колосите от ранга на Китай, Индия и Япония сме си поставили за цел да задълбочим, та чак и да задълбаем двустранните отношения с ...БРУНЕЙ! Аферим, бе, министър Митов! Машаллах! Сигурно вече стягаш куфарите да посетиш султан Хасанал Болкиах. Не е лошо в тази точка да се включат и други "перспективни" за нас държави – да речем Фиджи, Тувалу или Папуа – Нова Гвинея.

Има какво да търси и намери нашата външна политика там. В Азиатско – тихоокеанския регион е ковачницата на българските национални интереси. Със сигурност!

За съседните нам държави остава желязната формулировка – да ги подкрепяме в двустранен план по пътя им към членство в ЕС. Нищо повече. Е, те не са така богати като Бруней например, пък и не са виновни, че са ни съседи. Какво да се прави... Има много какво да се прави! И то точно тук, на Балканите! Защо не активизираме диалога с Македония и открито не седнем на високо и най-високо ниво да си кажем "кривиците" и да тръгнем напред. Вече е крайно време да се излезе от рамката на дипломатическите празни от съдържание фрази за подкрепа на Евроинтеграцията и да се премине към действия на реална подкрепа и поддръжка. Същото важи и за Сърбия, но нека все пак го направим през призмата на БНМ и многобройните подписани и нереализирани двустранни проекти, включително и по времето на първия кабинет "Борисов". Пример – газовата връзка "Ниш – Дупница", договорът за изграждането на която се подписа чак два пъти!

И тук четенето просто спира... Как да се върви по-нататък!? Какво повече да се очаква да се прочете?

Трябват реални действия, активна политика не в Никарагуа, а тук, на Балканите, където сме обречени да живеем и съжителстваме със съседите си! Всичко останало е разводняване и обезмисляне на настоящето и замъгляване на бъдещето...

Боже, пази България от управниците й! И най-вече от техните програми...

--------

Методи Методиев се смята за един от най-добрите съвременни експерти за Балканите. Дълго време работи като дипломат в Сърбия.