Бежанската вълна е само едно от доказателствата за огромните промени в Близкия изток. Броят на бежанците неумолимо бележи все нови рекорди. Всеки втори от общо 50-те милиона души, които са били принудени да напуснат родината си, е от арабския свят. За първи път сирийците станаха най-многочислената група сред тези бежанци. И за първи път не Азия, а Близкият изток, включително и Северна Африка е най-големият приемен регион. Повечето бежанци не могат да се завърнат в родните си страни, а и не искат.
Засега не се очертава и промяна на тази тенденция. Защото разпадането на държавността в Сирия и Ирак, в Либия и Йемен прокужда все повече хора. Отприщените маси застрашават стабилността на страните, които /все още/ им дават убежище. Всеки четвърти жител на Ливан междувременно е бежанец. Така възниква опасността разпадането на едни държави да доведе до колапс на други, така че /още/ функциониращи държави на свой ред да паднат в бездната.
Само малка част от тези бежанци засега е достигнала до Европа. Тя обаче се оказа достатъчна, за да хвърли в смут Стария континет. Засега няма инструменти, които да спрат или да върнат назад разпадането на държавността в арабския свят. Всичко, което в краткосрочна перспектива може да направи международната общност, е да се опита да предотврати прехвърчането на искрата на унищожителните конфликти върху други държави. Като борбата срещу терора се ползва с приоритет. А това ще рече, че международната общност е принудена да си сътрудничи с режими, чиито репресии раждат нов терор. Поне дотогава, докато Западът не успее да убеди тези режими в необходимостта от реформи.
Ще минат десетилетия, докато в Близкия изток възникне нов ред, с чиито нови и стабилни държави хората да могат да се идентифицират. Сегашният разпад на държавността е достигнал точката, от която няма връщане назад. Има твърде голям брой хора, които не вярват вече на онези държави, които са били или продължават да са само инструмент за упражняване на властта на паразитиращите елити. Хората просто не искат вече такива държави.
От началото на 2015 година има и втора причина за загриженост: едновременното разпадане на няколко държави подхранва почвата за по-нататъшна ескалация на ислямисткия терор. В Сирия и Ирак например вече расте ново поколение терористи. Те пренасят терора и на Запад. В миналото едва една десета от джихадистите извършваха терористични нападения след завръщането си в родните страни. Днес в името на джихада само в Сирия се бият 3 000 западноевропейци - и повечето от тях ще се завърнат в родните си страни, поне такова е тяхното желание.
Все нови и нови "чудовища" на терора
Терористичната групировка, наричаща себе си "Ислямска държава" олицетворява една нова степен на ескалация на ислямисткия терор - и вероятно няма да е последната. Борбата срещу всевъзможни терористични групировки се води отдавна и винаги е ставало ясно, че те не са разбити окончателно, защото съответните им наследници ставаха източник на още по-голяма опасност. Така всеки етап подготвяше следващия и мащабите на терора се разрастваха постоянно. Нови и нови "чудовища" изникваха периодически - на всеки десет години.
През 1979 година една пуританско-фанатична група около саудитеца Джухайман ал Утаиби окупира голямата джамия в Мека. Групировката призова за сваляне на "декадентското" кралско семейство. Саудитската кралска фамилия реагира на ислямистки мотивирания бунт с "още повече ислям", който започна да се "изнася" и извън страната. Понесен от тази вълна, Осама Бин Ладен попада навремето в Афганистан. Там той координира вербуването на араби за джихад срещу Червената армия. Пак там, през 1988 година, той създава и Ал Кайда, която впоследствие се обърна и срещу Запада. Така се променят и враговте на терористичната мрежа - това вече не са саудитските принцове, а "кръстоносците и ционистите", както ги нарича Бин Ладен. По това време Бин Ладен се съюзява с талибаните и подкрепя техното "ислямско емирство" в Афганистан.
Бин Ладен водеше война срещу "кръстоносците", а ал Багдади - лидерът на "Ислямска държава" - срещу всички "врагове на Аллаха". Бин Ладен беше съгласен на "ислямско емирство", а Багдади създава тоталитарна империя, която по площ е колкото цяла Великобритания. Като "халиф" на тази империя, Багдади изисква лоялност от страна на всички мюсюлмани. Не е нужна кой знае колко богата фантазия, за да си представим, че след "Ислямска държава" вероятно ще дойде нещо още по-лошо - ако например някой неин наследник се опита да разшири господството си извън Леванта и обяви война на целия останал свят. Няма да е достатъчно "Ислямска държава" да бъде победена само военно, защото идеологията на джихада е вече твърде добре разработена, има и прекалено много ислямистки бойци.
След атентатите от 11 септември 2001 специалните служби изчисляваха броя на джихадистите на около 800. Междувременно само за "Ислямска държава" се бият 50 000 бойци. Войната срещу нея не може да бъде спечелена само от Запада. Също като него застрашени са и умерените мюсюлмани. "Трийсетгодишната война" на арабите сега едва започва. И тя ще бъде съпроводена от нови бежански вълни.
Райнер Херман(Frankfurter Allgemeine Zeitung)
www.faz.net
DW