Икономическият натиск, упражняван от Русия, заплашва да тласне Украйна до ръба на фалита, прехвърляйки върху САЩ и техните съюзници бремето да държат на повърхността страна, опустошена от война.
Вероятността Русия да си поиска дължимото по украински облигации на стойност 3 милиарда долара, а по този въпрос "скоро" ще бъде взето решение, според изявление на премиера Дмитрий Медведев от миналата седмица, принуждава правителството в Киев да започне преговори за преструктуриране на дълга с другите кредитори, твърдят икономисти от Лондон до Ню Йорк. Подобно искане на Кремъл ще бъде сигнал за неплатежоспособност на Украйна, посочва Режи Шателие, стратег в лондонския клон на банка Societe Generale.
Коментарът на Медведев извади на показ икономическия фронт на конфликта на фона на бушуващите боеве в Източна Украйна бушуват боеве и усилията на властимащите в Москва да ограничат валутната криза в Русия. Тъй като украинските държавни облигации се търгуват при цена под 60 цента за долар, то най-новото оръжие на Кремъл са дълговите книжа, които Русия купи като част от спасителния пакет, отпуснат през 2013 година на тогавашния украински лидер Виктор Янукович.
Перспективата Русия да поиска предсрочно изплащане може да стане катализатор за по-широко преструктуриране на дълга, посочва Николас Спиро, управляващ директор в лондонската Spiro Sovereign Strategy. "Преструктурирането донякъде всъщност е очакван резултат като се има предвид колко дълбоко е влошаването на финансовата и икономическа среда", казва той.
Срив на облигациите Облигациите на Украйна, номинирани в долари и с падеж юли 2017 година, в края на миналата седмица се търгуваха за 59,3 цента на долар спрямо равнище над паритетното преди шест месеца и историческия минимум от 57,6 цента, достигнат преди две седмици. Лихвата по облигациите е 34,9 % според данни, събрани от Блумбърг.
При евентуално преструктуриране държателите на украински облигации могат да бъдат обременени със загуби, достигащи 70 %, отбелязва банка Goldman Sachs в доклад от 12 януари.
Предупреждението на Медведев засили настойчивостта на опитите на Украйна да получи свежи пари, след като Европейският съюз обяви, че, за да се задържи на повърхността, страната се нуждае допълнително от 15 милиарда долара освен програмата на Международния валутен фонд (МВФ) на стойност 17 милиарда долара.
Правителството на Украйна вярва, че ще получи нов кредит, за да изплати задълженията си, и че ще си осигури опрощаване на плащания по текущата спасителна програма, каза в интервю на 8 януари финансовият министър Наталия Яреско.
Критична ситуация "Наистина сме в критична финансова ситуация", призна 49-годишната Яреско, която е бивш главен изпълнителен директор на киевската компания Horizon Capital LLC. Нова помощ вероятно ще означава, че няма да бъде необходимо преструктуриране на дълга, номиниран в чуждестранни валути, допълва тя.
Украйна трябва да преструктурира икономиката и финансите си по-бързо, отколкото изисква програмата на МВФ, каза в петък гуверньорът на украинската централна банка Валерия Гонтарева пред парламента в Киев. Ръководителите на институцията обмислят повишаване на водещата лихва, след като през декември инфлацията се ускори до шестгодишен максимум от 24,9 %, посочи тя.
Вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън е разговарял с украинския премиер Арсений Яценюк за "напредъка в събирането на голям пакет международно финансиране в подкрепа на Украйна", обяви Белият дом на 14 януари. САЩ обещаха 2 милиарда долара кредитни гаранции, стига Украйна да се придържа към изискванията на МВФ.
Международните кредитори вероятно няма да допуснат дефолт на Украйна, удължавайки падежа по някои от дълговите книжа на страната, според анализатори на Eurasia Group начело с Алекс Бридо.
Икономически срив Украинският дълг излиза на преден план в политиката на руския президент Владимир Путин да отстоява влиянието си върху Украйна, която е жизненоважен маршрут за износа на руски енергийни суровини към Запада. Конфликтът постави началото на най-силното раздалечаване между Русия и САЩ и техните съюзници от Студената война. Русия отхвърля обвиненията, че стои зад насилието, което според оценките на ООН е струвало живота на над 4800 души.
Ескалиращата криза опустоши украинската икономика. Тя се разрази в центъра на украинската промишленост и лиши банките от финансиране. Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната може да се свие със 6 % тази година след спада от 2014 година, който се оценява на 7,5 %, според международната рейтингова компания Moody's Investors Service.
Международните резерви на страната са се свили със 7,5 милиарда долара през декември до най-ниското си равнище от над едно десетилетие, след като централната банка прибегна до "скритите запаси", за да помогне на правителството да плати задълженията за енергийни суровини към Русия и да купи природен газ. "Несигурността около платежоспособността на Украйна значително нарасна", отбелязва Шателие от Siciete Generale.
Правата на кредитора Русия твърди, че има опция да поиска незабавно изплащане на задълженията по облигациите, тъй като украинският държавен дълг е нараснал над 60 % от БВП и превишава нивата, определени в облигационното споразумение. На 14 януари Медведев каза, че правителството в Москва скоро ще вземе решение по този въпрос.
"Не искаме дефолт на Украйна, който да влоши ситуацията в украинската икономика. Все пак обаче дълговете трябва да се плащат, както от правителствата, така и от компаниите", каза Медведев. Думите му повториха подобни забележки, направени от финансовия министър Антон Силуанов на 10 януари и от неговия сътрудник Андрей Бокарев на 27 ноември. По-рано Путин пък заяви, че Кремъл няма да използва клаузата за погасяване на задълженията по ценните книжа.
"Като кредитор Русия има право да ускори (изплащането - бел. прев.)", казва Ерик Файн от нюйоркската компания за управление на активи Van Eck Global, която следи движението на 30 милиарда долара, включително на украински облигации. "Украинската икономика, отношенията й с официалните кредитори и цените на активите" ще пострадат, ако бъде направено искане за предсрочно осребряване на ценните книжа", допълва той.
БТА
