Щом шокът, който терористичното нападение генерира, започне да отминава, се повдигат въпроси дали службите за сигурност са могли да действат по-добре, за да го предотвратят. Почти всички извършители на последните нападения на Запад бяха хора, за които службите в отделните страни вече са знаели.
Братята Куаши и Амеди Кулибали не бяха изключение. Главна дирекция за вътрешна сигурност - френското вътрешно разузнаване - и полицията са знаели, че са радикализирани и потенциално опасни. Но техният заговор (или заговори), който вероятно е включвал още хора и може да е бил дело или на Ал Каида в Йемен, или на т.нар. "Ислямска държава" в Сирия, остана неразкрит.Може би е станала грешка и несъмнено ще има поуки за извличане, както стана във Великобритания след убийството на военнослужещия Ли Ригби, извършено през 2013 г. от Майкъл Адеболаджо и Майкъл Адебовале. И двамата са били обект на специално внимание в предишни операции на агенцията за вътрешна сигурност МИ5.
Струва си да поразмишляваме до каква степен западните служби за сигурност успяха да опазят сигурността в страните си през 13-те години след септември 2001 година. Струва си и да отбележим, че работата им започва да става все по-трудна.
Европа претърпя много ислямистки терористични нападения през последните години, но преди атаката срещу "Шарли ебдо" само две от тях предизвикаха повече от 10 жертви: влаковите атентати в Мадрид от март 2004 г. и атентатите в метрото и в автобус в Лондон година по-късно. Не че не са опитали - източници от разузнаването казват, че възпрепятстват по няколко заговора на година.
Понякога това означава да бъдат арестувани замесените хора: Великобритания е подвела под отговорност повече от 149 души за свързани с тероризъм престъпления от 2010 година. Много често обаче се случва властите да осуетят заговор, за да предпазят обществото, преди да съберат достатъчно доказателства да повдигнат обвинения.
Три фактора заплашват този до голяма степен успокояващ успех. Първият е разпадането на държавите в Близкия изток.
Гражданските войни в Либия, Йемен и Сирия означават увеличаване на броя на местата и групите, от които могат да дойдат заплахи, в сравнение със ситуацията отпреди пет години. Никога преди не е имало дори бледо подобие на "Ислямска държава" от гледна точка на финансови ресурси, брой бойци, контролирана територия, овладяна до съвършенство употреба на медии и способност за радикализиране на млади мюсюлмани на запад.
Шефът на МИ5 Андрю Паркър казва, че от октомври 2013 г. е имало повече от 20 заговора "ръководени или провокирани от екстремистки групи в Сирия". През септември 2014 г. Абу Мохамед ал Аднани, който е сред лидерите на "Ислямска държава", е казал на кандидат-новобранци да не отиват в Сирия или Ирак, а да извършат нападения в собствените си страни.
Опитите да бъде намалена опасността, която представляват бойци, които се включват във войните в Близкия изток и след това се връщат в Европа, варират от програми за заетост (в Дания) до забрана да се върнат, освен ако не се съгласят да бъдат поставени под наблюдение (във Великобритания). Но големият брой на тези, които се връщат, прави почти невъзможно да се гарантира, че всички ще бъдат обезвредени.
Втори проблем за силите за сигурност е, че природата на терористичните атаки се промени. Ал Каида и в частност йеменският й клон предпочита сложни заговори, включващи експлозии и авиопревозвачи. Но други предпочитат да използват по-малко хора за нападения като при операция на специалните части, каквото беше нападението срещу "Шарли ебдо", и атаки на "вълци единаци", които не са свързани с никоя организация.
"Ислямска държава" призова за нападения срещу "меки цели" с всички възможни средства - например врязване с кола в пешеходци, както на 21 декември миналата година в Дижон.
МИ5 и Главната дирекция за вътрешна сигурност ще държат под око едновременно около 3000 души, като се започне от нископриоритетни мишени - хора с радикални възгледи, които може да приложат, а може и да не приложат на практика - мине се през такива, които са се обучавали в тренировъчни лагери или са участвали в терористична дейност в миналото, и се стигне до радикални елементи, които се смята, че активно готвят нападение.
Но под интензивно наблюдение се поставят малък брой от най-рисковите. Възможностите за наблюдение на останалите, особено при по-нискорисковите, са най-различни. Това отваря вратички за успешното изпълнение на по-малки заговори. Но по-малкият заговор също може да бъде голям в отзвука си - спомнете си за обезглавяването на Ригби - и в броя на жертвите. Андерш Брайвик уби 77 норвежци през 2011 г., без да е имал и един съзаклятник.
Но дори когато има идентифицирани съзаклятници, става по-трудно да се предвиди какво кроят. Това е заради третия фактор, който тревожи умовете от западните служби за сигурност - все по-голямата трудност, която казват, че изпитват в следенето на комуникациите в терористичните мрежи. Бумът на комуникационни средства, които често са шифровани, като се започне от "Скайп" и се мине през форуми на игри и се стигне до приложението за смартфони "УотсАп", изисква все по-голям технически ресурс за следенето им и в някои случаи го прави почти невъзможно.
Последната мобилна операционна система на "Епъл" върви с "фабрично шифроване", а Гугъловият "Андроид" ще последва този пример. В такива системи компаниите нямат достъп до паролите на клиентите си и следователно не могат да предоставят на службите достъп до съобщенията, дори законът да ги задължава. Те казват, че просто отговарят на исканията на потребителите за неприкосновеност на личните данни, но службите смятат, че поне отчасти новият подход е отговор на разкритията за техните възможности, направени през 2014 г. от сътрудника на американското разузнаване Едуард Сноудън.
Фирмите в областта на високите технологии са много различни от някогашните държавни телефонни компании, с които шпионите работеха. Те винаги бяха готови да помогнат със запис на телефонни разговори . Някои, особено малките, имат силно либертарианско недоверие към правителството. А технологиите обикновено се развиват по-бързо от законодателството. Въпреки че службите за сигурност може да си имат начини да проникват в някои от новите системи, други ще им попречат да надзъртат какво има в модерния еквивалент на пощенския плик.
Западните граждани бяха свикнали с идеята, че техните служби за сигурност могат да ги предпазят от най-лошото, което може да се случи. Изправени пред нов вид опасности и контрамерки, които очевидно стават все по-неефикасни, това може би ще се промени.
БТА
