В България така се получава, че хората не вярват много на политици и към служебния кабинет винаги има едно огромно очакване – да бъдат по-добри от политиците и да са по-експертни, да нямат обвързаност и да не ги е страх да атакуват проблемите, такива каквито са. Към това правителство такива очаквания очевидно се разгръщат, защото пък и в последната турбулентна година хората припознаха единствено президента Плевнелиев като техен човек във властта, така че се очаква от тях, да не казвам, чудеса от храброст, но нещо подобно.
Очевидно са търсени много експертни хора, които разбират, тесни специалисти в сектора си и имат международен опит от там, от където нещата се правят така, както трябва. Извън това има много хора, които бяха лица на СДС – сини, а пък министър-председателят идва от БСП: значи извън експертността се търси някакъв политически баланс, който да не включва никого свързан с ДПС или с „Атака". Тези две крайности президентът е решил да не отчита в състава на своя кабинет.
Посланието за мен е очевидно. Враждуващите политически семейства синьо и червено могат да се разберат, срещайки се на терена на експертността и на работата за общото благо. Мисля че това е посланието и е лесно да бъде разчетено. Очаквано е на фона на безпринципните дрязги в последната година между групи хора, които наричат себе си политически партии, но нямат това право, защото не предлагат политики.
И аз да бях на мястото на президента , щеше да ми се иска да задам тон и добър пример, така че когато се върне политическото правителство, стъпило на основата на Народно събрание, да продължи да имитира добрия конструктивен тон, който очевидно това правителство ще задава. Обаче, тази надежда имахме и предишния път. Нали си спомняте, предишното служебно правителство, назначено от Плевнелиев, също беше експертно, помирително и с професионален капацитет и също надеждата беше, че ще повлекат крак и когато народните представители напълнят парламента, ще се опитат да имитират служебното правителство. Нищо подобно не стана. Помните, в първия ден на този парламент, който си отиде, беше най-грозният ден изобщо в историята на българския парламент, до колкото си спомням. Започнаха грозно и завършиха още по-грозно, така че изисква се висока култура, за да имитираш културни хора. Българското общество от момента на своето пораждане е имитативно. Първо, имитира Византия, след това имитира други. Поне да имитира добри образци, така че следващото поколение да ги носи тези добри образци с възпитанието си. Но надеждата следващият парламент дори само да имитира културен тон и консултативност, ми се вижда доста крехка.
Минусите на служебните министри ще лъснат в момента, в който започнат да вършат някаква работа. Те имат много малко време да свършат страшно много неща и ще видим до две-три седмици, кой какво може и кой какво не може и тогава ще говорим за минуси.
Те са в менгеме притиснати, защото по принцип ролята на служебното правителство е да подготви избори. Тъй като има огромно очакване към българските служебни кабинети те винаги да правят повече неща, от колкото да подготвят избори и в тази традиция, ако това правителство ще се придържа, към него има огромни очаквания да се развиват, така че ще трябва да свърши много неща, несвършени в последната година. Най-простото и най-острото, за което те имат инструмента, за да го свършат – светкавично да се оправят с тази каша около КТБ. Тази каша трябва да се разбърка много бързо и да се подреди и да се огледат други рискови банки, защото бродят слухове и ръсят намеци политиците, че има още проблеми с банките. Да се оздрави тази система – финансовата, която е основната на икономиката. След това трябва да се нанесе удар върху обвързването на олигархични мафиотски интереси в системата на правораздаването и правоналагането. Това означава да се погледне много сериозно и да се направят решителни действия за нерегламентирани връзки в МВР и прокуратурата като начало и до колкото е възможно. Да се подготви някакъв закон, който дай Боже, да съдържа реформа в съдебната система и светкавично да се направи ревизия в здравната система, защото тя е една от най-скъпите мафии, които издържаме в момента. 10 пъти е увеличено финансирането за 10 години, а ние не получаваме 10 пъти по-добро здравеопазване, напротив парите се леят в какви ли не посоки и всеки краде колкото може. Дори само това, ако направят за здравната система, ще свършат добро дело. Тази мафия, която е там, е изумителна и трудно описуема. Как може хора да крадат от лекарствата и живота на хората, а това го правят всеки ден в огромни количества, тоест трябва да се въведе ред там незабавно. Ето ви 2-3 неща, които трябва да се свършат. Много важно нещо, което трябва да се свърши, е да се възстанови доверието на България на международната арена и да се препотвърди, че България не е кандидат за колония на Путин, а че си е европейска държава. /По радио"Фокус"/