Как Западът избра войната в Газа

Докато "Хамас" изстрелваше ракети по израелските градове, а Израел продължи своите масирани въздушни удари със сухопътна операция в ивицата Газа, бе игнорирана най-пряката причина за настоящата война: Израел и голяма част от международната общност поставиха непреодолим набор от препятствия по пътя на палестинското правителство на "националния консенсус", съставено в началото на юни.

Това правителство бе създадено главно заради безизходицата и изолацията на "Хамас". Съюзът на групировката със Сирия и Иран бе провален. Сближаването с "Мюсюлманските братя" в Египет стана бреме, след като превратът през юли 2013 г. смени съюзника, президента Мохамед Морси, с твърд противник - ген. Абдел Фатах ас Сиси. Хазната на "Хамас" се опразни, когато ген. Сиси затвори тунелите, през които в Газа се вкарваха стоки и приходи от данъци, на които групировката разчиташе.

Виждайки как регионът бе залят от народни протести срещу лидерите, които не могат да осигурят основните нужди на гражданите, движението "Хамас" избра да се откаже официално от контрола си върху Газа, вместо да рискува да бъде свалено от власт. Въпреки че спечели последните избори през 2006 г., "Хамас" реши да прехвърли формално властта върху палестинското ръководство в Рамала. Това решение доведе до споразумение за помирение между "Хамас" и Организацията за освобождение на Палестина при условия, определени почти изцяло от Махмуд Абас, председател на ООП и президент на палестинската автономна власт.

Израел незабавно се постара да подкопае помирителното споразумение, като осуети възможността за "Хамас" и жителите на Газа да се възползват от двете най-важни облаги от споразумението: изплащането на заплатите на 43 хиляди чиновници, които работеха за правителството на "Хамас" и ще продължат да работят в Газа под ръководството на новото правителство, и облекчаването на граничния режим с Израел и Египет, който спираше достъпа на мнозина жители на Газа до външния свят.

Но правителството на помирението би могло да послужи на интересите на Израел в много отношения. То предлагаше на политическите противници на "Хамас" да стъпят в Газа; беше съставено без нито един член на "Хамас"; запазваше същия премиер със седалище в Рамала, вицепремиерите, финансовия и външния министър и най-важното - обещаваше да изпълни трите условия за оказването на западна подкрепа, за които отдавна настояват Америка и европейските й съюзници: ненасилие, спазване на сключени вече споразумения и признаване на Израел.

Обаче Израел категорично се противопостави на това американците да признаят новото правителство и поиска то да бъде поставено в международна изолация, тъй като съзира заплаха във всяка малка стъпка към постигането на палестинско единство. Висшите кръгове в израелските служби за сигурност са против засилването на връзките между Газа и Западния бряг, за да не допуснат "Хамас" да надигне глава и на Западния бряг. А израелците, които се противопоставят на концепцията за две държави, разбират, че обединеното палестинско ръководство е предусловие за постигането на всеки траен мир.

Въпреки съпротивата си срещу споразумението за помирение Израел все пак продължи да превежда приходи от данъци, които събира от името на палестинската автономия, и да сътрудничи тясно с новото правителство, главно в областта на сигурността.

Но ключови въпроси като плащането на чиновниците в Газа и отварянето на границата с Египет бяха занемарени. Видимите поддръжници на новото правителство, особено тези в САЩ и Европа, трябваше да подтикнат Египет да облекчи граничния контрол и по този начин да покажат на обитателите на Газа, че управлението на "Хамас" е било причината за тяхната изолация и мизерия. Но те не го направиха.

Вместо това, след като "Хамас" прехвърли властта на правителството от прозападни технократи, животът в Газа с влоши.

Катар предложи да плаща на 43-те хиляди публични служители в Газа, а Америка и Европа можеха да помогнат това да се осъществи. Но Вашингтон предупреди, че американското законодателство забранява държавните общности да извършват плащания на такива служители, защото въпреки че хиляди от тях не са членове на "Хамас", за всичките се смята, че получават материална подкрепа от терористична организация, каквато е "Хамас".

Когато пратеник на ООН предложи изход от кризата - заплатите да се разпределят чрез ООН, така че всички страни да бъдат освободени от правна отговорност, - администрацията на Обама не реагира. Вместо това тя застана зад израелския външен министър Авигдор Либерман, който призова за прогонване на пратеника на основанието, че "опитва да вкарва пари" за Хамас.

Сега "Хамас" се опитва чрез насилие да постигне онова, което не може чрез мирното предаване на отговорности. Израел цели да върне предишното положение, когато Газа имаше електричество по едва осем часа на ден, водата не ставаше за пиене, каналните нечистотии се изливаха в морето, недостигът от гориво водеше до затваряне на пречиствателни станции, а отпадъците понякога задръстваха улиците. Болните, които се нуждаят от медицински грижи, не могат да достигнат египетските болници, а жителите на Газа плащат по 3000 долара подкуп за възможност да отпътуват, когато Египет реши да отвори граничния пункт.

За мнозина жители на Газа, не само за поддръжниците на "Хамас", си струва рискът от още бомбардировки и сегашното нашествие по суша, който е шанс за промяна в това неприемливо положение. Примирие, което не успее да реши кризата със заплатите и да отвори границата с Египет, няма да трае дълго. Недопустимо е Газа да остане отрязана от света и администрирана от служители без заплати. Някое друго примирие, макар и политически неудобно за премиера Бенямин Нетаняху, би било по-трайно.

Настоящата ескалация в Газа е пряк резултат от избора на Израел и Запада да се противопоставят на прилагането на споразумението за палестинско помирение от април 2014 г. Изходът от кризата е в отказа от тази политика.

БТА

Станете почитател на Класа