"На чия страна бяхте през Втората световна война?" не е въпрос, който често се чува в радиопредавания, но руски слушател на име Александър бе запитан именно това поне три пъти, когато вчера изрази подкрепа за новите управници на Украйна. Присъдата дойде бързо. Двама руски водещи решиха, че Александър трябва да е бил на страната на фашистите, които са се били срещу съветските войски във войната, понеже е отказал да осъди новото украинско ръководство.
"Знаете ли колко руснаци е убил Бандера?", запита водещият на сутрешния разговор със слушателите Владимир Соловьов, имайки предвид Степан Бандера, лидер на украинското националистическо движение в Западна Украйна, който е обвиняван от руснацитие, че е заел страната на нацистите. По руската телевизия продължилото няколко седмици показване на ранени милиционери и горящи автомобилни гуми отстъпиха пред трезви кадри на политици и украинци, които предричат, че Украйна ще се разцепи след като опозиционните сили поеха контрола над Киев, а президентът избяга.
В знак, че Кремъл е разтърсен от загубата в борбата за влияние със Запада у своя съсед, езикът използваше за фон принципа "или ние, или те" от съветската победа над Адолф Хитлер, която е източник на национална гордост. Най-голямата част от вината бе хвърлена върху жителите на Западна Украйна, която се различава в културно и езиково отношение от рускоговорящия Изток.
Именно тези мъже и жени се опитваше да защити Александър. Той бе прекъснат, а Соловьов каза, че трябва да остави адреса и телефона си, за да може полицията да го открие и арестува за възхвала на фашизма. Чрез използване на призив за сплотяване от съветския учебник, когато войната се използваше за вдъхновяване на лоялност ако не към комунизма, то срещу общ враг, Кремъл успешно отклони вниманието от собственото си унижение.
Това позволи на някои руски политици, конкретно от финансовото и икономическото министерство, дискретно да предложат сътрудничество за постигане на международно споразумение за спасяването на Украйна от банкрут, който би могъл да навреди и на Русия. Парламентът на Украйна удари някои руски страхове право в сърцето, като възстанови украинския като задължителен национален език в официалните документи.
Във вторник руското външно министерство осъди "варварската русофобия", вдъхновила някои украинци да съборят паметник на руския фелдмаршал от войната срещу Наполеон Михаил Кутузов. "Настояваме новите украински власти да прекратят това беззаконие", се казва в изявление на министерството. В руския парламент политиците се изреждаха на трибуната да се оплакват от "некултурните хулигани", които са поели контрола на улиците.
Лидерът на прокремълска парламентарна група Сергей Миронов заяви, че украинците, които искат руско гражданство, трябва да получат паспорти възможно най-бързо. Хората в рускоговорящия Изток, където има повече симпатии към Москва, са особено недоволни от новите закони за употребата на украинския език. Те се опасяват, че това може да създаде проблеми за бизнес дейността им. При сегашните усилия да се забранят телевизии от страни, които не са подписали европейска конвенция за трансгранична телевизия, което значи всички руски телевизии, мнозина руски политици са бесни.
В отговор на това руската държавна телевизия започна да показва украинци от украинския рускоговорещ Кримски полуостров, които заявяват, че няма да се подчиняват на заповеди от Киев. Премиерът Дмитрий Медведев дори стигна до използване на език от времето му като президент, когато изпрати руски войски в друга бивша съветска република - Грузия през 2008 г., а след това подкрепи поддържаните от Кремъл сепаратисти в Южна Осетия, като заяви, че има заплахи за живота на руските граждани.
Но Русия, поне засега, вероятно ще се придържа към реториката и ще изчака да види дали усилията на ЕС и САЩ в помощ за обединяването на една разделена страна ще се провалят. "В идеологическо отношение "Новата Украйна" неизбежно ще се опира на антируска основа. "Демокрация" в съчетание с Бандера", каза верният на Путин високопоставен руски депутат Алексей Пушков.
Още по темата: Кризата в Украйна и ЕС
"ЕС претегля вариантите си за подкрепа на нова Украйна", е заглавието на в. "Ню Йорк таймс". В статията се обръща внимание на двудневното посещение на шефката на европейската дипломация Катрин Аштън в Киев.
Аштън обеща неуточнена помощ на новото украинско правителство, но го прикани да не скъсва тесните си търговски и културни връзки с Русия. Този подход на Аштън бе неизбежен - ЕС и Западът не са склонни или способни да спасят финансово икономиката на Украйна, особено ако Москва отвърне на удара с нови наказателни мита, повишени цени на природния газ и прекъсване на важните връзки с украинските заводи и фирми, отбелязва вестникът.
Миналата година Европа подцени недоволството и ответната реакция на Русия, не даде никакви перспективи за членство на Украйна в ЕС и се съсредоточи твърде много върху това, което Украйна трябва да направи, за да задоволи европейските искания, вместо да й помогне да се подготви за икономическите промени, заявява пожелал анонимност високопоставен европейски представител пред изданието.
"Нямаше същински консенсус между членките на ЕС за подписването на споразумението (за асоцииране) с Украйна и само се говореше какво искат страните от ЕС да направи Украйна за подписването му. Твърде много обръщахме внимание какво искаме, а не какво им е нужно да направят", казва източникът на "Ню Йорк таймс".
"Новите лидери на Украйна се боят, че Русия подклажда сепаратизъм", е заглавието на в. "Гардиън". И.д. президент Олександър Турчинов е предупредил вчера, че страната е изправена пред сериозна заплаха от сепаратизъм в обстановка на безпокойство, че Кремъл, който е силно недоволен от революцията в Киев, може би подклажда проруски настроения на Кримския полуостров, пише изданието.
Вчера руският депутат Леонид Слуцки заяви, че Москва ще действа ако напрежението в Крим се изостри. "Ако животът и здравето на сънародниците ни е под угроза, няма да стоим безучастно", заявил Слуцки, който е председател на парламентарната комисия за отношения с бившите съветски републики. Той не е посочил какви действия би предприела Русия, отбелязва "Гардиън".
"САЩ и Великобритания заявиха, че Украйна не е бойно поле между Изтока и Запада", е заглавието на в. "Дейли телеграф", който се спира на срещата между британския външен министър Уилям Хейг и американския държавен секретар Джон Кери. Цитират се техни коментари, че не става дума за битка между Изтока и че Украйна се нуждае от помощта на всички, включително на Русия. Според двамата дипломати Русия няма интерес украинската икономика да рухне, а временните украински управляващи трябва да съставят правителство, включващо представители на всички райони на Украйна, включително проруските.
Победителите от Евромайдана си оспорват постове в бъдещата администрация на Украйна
Победителите от Евромайдана си съперничат за постове в бъдещата администрация на Украйна, пише руският в. "Ведомости". Очаква се Върховната рада да одобри премиер и ново правителство утре.
Според бившата управляваща Партия на регионите и комунистите - също вече опозиционери, борбата за постове пречи на новото мнозинство в парламента да внесе кандидатура за премиер. Депутат от "Баткившчина" признава, че е започнал пазарлък, и обяснява липсата на напредък с това, че никой не искал да стане премиер - твърде неблагодарна длъжност в днешната сурова икономическа криза, пише всекидневникът.
Според Андрий Шевченко от фракцията на "Баткившчина" трябва да се излъчи единен кандидат и бъдещият министър-председател при всяко положение ще е представител на мнозинството - най-вероятно лидерът на парламентарната група на неговата партия Арсений Яценюк.
"Комерсант" също отбелязва, че Яценюк е сочен за бъдещ премиер. Сред "уникалните белези на новото правителство" според вестника ще е пълното отсъствие на кадри от екипа на бившия президент Виктор Янукович и на олигарси. Затова пък в кабинета ще бъдат включени "активисти от Майдана със специални заслуги в противопоставянето с предишната власт".
Приказките, че ще бъде създадено правителство на националното съгласие, вече са минало. Бивши опозиционери като Яценюк и лидера на партия УДАР Виталий Кличко навярно биха желали да формират технически кабинет, който да стабилизира икономическата обстановка в Украйна преди предстоящите избори за президент. Но и те като всички народни избраници станаха заложници на крайното движение "Десен сектор" и националистите, чиито отряди се разпореждат в Киев, пише "Росийская газета".
Изданието цитира Олександър Ефремов, лидер на парламентарната фракция на Партията на регионите: "Днес сме опозиция и ни се налага да работим под дулото на автомат. Според мен това не е демокрация". "Западните "мисионери", пристигнали на украинското пепелище, публично си затварят очите пред нарушенията на конституционните и демократичните норми", твърди московският официоз.
Според него новата протестна структура в Украйна "Кръг на народното доверие" ("Коло") е формулирала свои критерии за подбора на бъдещи държавни служители, а "мнението й в днешните условия изглежда далеч по-тежко от това на депутатите от Радата". Сред членовете на "Коло" се посочват например лидерът на "Десен сектор" Дмитро Ярош и владиката Стефан от украинската униатска църква.
Ръководството на Майдана смята, че министри не може да бъдат хората от списъка на стоте най-богати украинци, шефове на органи от изпълнителната власт или служители от досегашната президентска администрация. Освен това кандидатите не трябва да са замесени в нарушения на човешките права и в корупционна дейност. Така Майданът изключи от играта един от кандидатите за премиерския пост - Петро Порошенко, който е сред петимата топбогаташи в Украйна и сочен едва ли не за главен спонсор на протестите. За него впрочем може да направят изключение, както повелява "революционната целесъобразност", и все пак да го назначат на ключов пост в новия кабинет, добавя "Росийская газета".
"Майданът се появи като протест срещу гнусотиите, вършени и трупани в страната десетилетия наред . Майданът заяви, че ще бъде конструктивна опозиция за всяко правителство", заяви владика Стефан пред "Московский комсомолец".
В Украйна се формира опасно безвластие, което видимо дразни мнозина в страната, включително участници в протестите. Така например независимо от изявленията на Яценюк, че коалиция трябва да се формира прозрачно, консултациите по въпроса явно ще продължат днес при закрити врати, твърди "Новие известия".
Лошо впечатление правят според вестника плъзналите в интернета "списъци на новия кабинет, креслата в който всъщност са си поделили народни представители от три фракции - на УДАР, "Баткившчина" и (националистическата) "Свобода".
Изданието цитира местния журналист Мустафа Найем, според когото е лидерът на "Десния сектор" Дмитро Ярош иска да стане вицепремиер, отговарящ за силовите структури. Самата организация заявила чрез социалната мрежа ВКонтакте, че "си поставя настоятелната цел максимално да овладее силовия блок". За основен, засега единствен кандидат за поста министър на отбраната е смятан комендантът на Майдана Андрий Парубий от партията "Баткившчина", пише "РБК дейли".
Парубий неведнъж е внасял в украинския парламент проектозакони, поставящи под въпрос базирането на руския Черноморски флот в Севастопол. Ключовите постове в бъдещата администрация ще бъдат заети от членове на "Баткившчина", а нейната позиция предвижда руските моряци след изтичане на договора за аренда през 2017 г. да напуснат украинското пристанище, посочва всекидневникът.
Ройтерс БТА
