Шейсет и девет години след края на нацизма Германия се готви да поеме отговорности на международната сцена. Като първа символична, но важна за Франция крачка, Берлин се присъединява към усилията за формиране на военната мисия в Мали.

След като участва в спасяването на еврозоната, Германия се готви - предпазливо - да поеме по-големи отговорности на международната сцена рамо до рамо със своя обичаен френски съюзник. Очаква се промяната на курса да се материализира днес по време на съвместното заседание на френското и германското правителства. След края на Втората световна война Федералната република се подслони под американския военен чадър и остави - изключение на мисиите в бивша Югославия и Афганистан - на САЩ и други европейски сили, начело с Франция и Великобритания, грижата да провеждат големи военни операции в чужбина.

Икономически гигант, но военно джудже, Германия не се включи в големите операции през последните години, без значение дали Мали или Централноафриканската република (ЦАР), с изключение на предоставянето на сравнително скромна финансова и логистична подкрепа. Гласуването й като непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН с "въздържал се" по въпроса за намесата в Либия през март 2011 г. раздразни французите и британците и предизвика известно неудобство сред редица германски дипломати. Тази нагласа за ненамеса и въздържание спрямо останалата част от света се подкрепя от значително мнозинство от германците, които определено са пацифисти.

Но днес, заявяват от външното министерство в Берлин, оправдаването с евентуално блокиране в Бундестага вече не е възможно. Създаването на голяма коалиция между ХДС - ХСС и ГСДП е на път да промени ситуацията.

Германският президент Йоахим Гаук се произнесе с "Ja" (да - нем.) по време на конференцията за сигурността в Мюнхен в края на януари. "Германия трябва да се включи колкото е възможно по-бързо, по най-решителен начин и на най-фундаментално ниво" в световните дела, каза той. Социалдемократическият външен министър Франк-Валтер Щайнмайер повтори позицията като заяви, че "Германия е прекалено голяма, за да се задоволи да коментира международната политика от позицията на обикновен наблюдател".

В една добре координирана изява, християндемократическата министърка на отбраната Урсула фон дер Лайен, която някой ден вероятно ще наследи Ангела Меркел, посети в началото на февруари Мали, за да демонстрира - поне символично - тази нова ориентация чрез изпращането на 70 допълнителни войници в добавка към 250-те германски военнослужещи, натоварени основно с обучението на бъдещата малийска армия. Ангела Меркел "стои настрана от тези изяви", казва Ханс Щарк, генерален секретар на Комитета за изследване на френско-германските отношения (Cerfa - Ifri).

Но, оставяйки трима от своите министри да говорят, тя по подразбиране е дала зелена светлина за промяна на курса, въпреки началната си неохота. По време на първите си два мандата тя беше тази, която тегли черта на заявките на Герхард Шрьодер за поемане на някаква роля на международната сцена. Социалдемократическият канцлер беше този, който реши Германия да участва в силите под флага на НАТО в Афганистан, да помогне за обучението на афганистанската армия и полиция и да се включи в екипите за възстановяване в провинциите. Това присъствие ще приключи в края на 2014 г. с изтеглянето на 3000-те германци от тази страна в Централна Азия.

Германия действа предпазливо. Съвместното заседание на германското и френското правителство днес в Париж ще бъде повод за обявяване на няколко инициативи, сред които общи дипломатически визити на френския външен министър Лоран Фабиюс и германския му колега Франк-Валтер Щайнмайер в Африка и в страните от бившия съветски блок Грузия и Молдова. Идеята е Франция да предаде на Германия своя африкански опит, а Германия да сподели опита си в Източна Европа.

Макар че е все още символична, тази нова воля на Германия да увеличи влиянието си на световната сцена се обяснява с няколко причини. Първата, подчертава Берлин, е да се отвърне на призива на европейските съюзници. През 2011 г. полският министър на външните работи Радослав Шикорски каза, че се притеснява "по-малко от могъществото на Германия, отколкото от нейното бездействие". Геополитически погледнато, тази промяна в докрината настъпва в момента, когато двойката, оформена от Франция и Великобритания, двете основни военни сили в Европа, изпитва затруднения в отношенията си и когато САЩ се стремят да се оттеглят от Европа.

Но, налице е и културна промяна. "Днес в Германия съществува патриотично чувство, което се опира на икономическия успех", отбелязва Ханс Щарк. Това не сигнализира за завръщане към национализма, понеже "историята винаги присъства в подсъзнанието на германците". Тази нагласа всъщност ограничава промяната в доктрината. "Германия няма да постъпи като Франция в Мали и ЦАР и да изпрати военни части", уверява длъжностно лице в Берлин.

Но тя се готви да поеме отговорности във военната подготовка, възстановяването на страната след края на конфликта, поддържането на мира и дори в предотвратяването на конфликти. "Отговорността към предоставянето на защита не се обсъжда в Германия. Вместо това става дума за нашата отговорност и нашия национален интерес да участваме в международната стабилност", казват в Берлин. На канцлерката Меркел ще се наложи да убеди общественото мнение. Но нали тя успя да го направи, за да спаси Гърция?

БТА