Смъртоносното насилие, което се развихри тази седмица в Украйна има още една жертва: надеждността на европейската външна политика.
Преди няколко месеца изглеждаше, че Украйна ще бъде привлечена в орбитата на Запада чрез обхватно споразумение за търговия и сътрудничество с Европейския съюз. Днес Украйна е изправена пред неспособността на Европа да влияе върху събитията дори в държави, които са близо до нейните граници.
Жертвите в Киев останаха извън зрителното поле на европейските политици, много от които празнуваха привидното спадане на напрежението в Киев през уикенда. Хаосът, който се отприщи скоро след това, предизвика трескави усилия от страна на ЕС за постигане на споразумение за санкции. Но тези усилия подчертаха по-скоро провала на европейската политика, отколкото нейната нова решителност.
Зародишът на разнопосочността в политиката на ЕС се съдържа в разделението сред 28-те държави членки - както и в неохотата на повечето европейски страни да възприемат Украйна като тест от геополитическо значение. Имаше подчертана разлика между усилията на Русия на Владимир Путин да задържи Украйна в своята сфера на влияние и това, което Европа беше готова да предприеме, за да се опита да съблазни страната, за която мнозина смятат, че има важно стратегическо значение за Запада.
Русия комбинира сериозните заплахи за икономическа блокада, ако Украйна подпише споразумението с ЕС, с обещания за големи суми пари, отпуснати при леки условия, в случай че не подпише.
Обратно, предложението на ЕС за търговски облекчения, помощи и малък пакет от заеми дойде със строги икономически условия, внушени от Международния валутен фонд. Тези условия целяха да отговорят на безпокойството, че икономическите проблеми и повсеместната корупция ще станат причина европейската помощ за Украйна да попадне в погрешни ръце.
ЕС освен това внимаваше да не създаде впечатление, че споразумението с Украйна е път към членство в Съюза. Много от държавите членки изпитват умора от свързаните с разширяването политически трудности, които последваха скоростната експанзия на блока към Източна и Централна Европа - например заради имиграцията.
“Условията в първоначалното предложение на ЕС за асоцииране с Украйна бяха продиктувани от уроците от първата вълна на разширяване след Студената война в края на 90-те години”, смята Евалд Болке от Германския съвет за външни отношения, отразявайки общото усещане в Германия, че от страни като Унгария е трябвало се поиска повече, преди да им бъде разрешено да влязат в ЕС.
Много лидери освен това са подозрителни към украинския президент Виктор Янукович и неговите връзки с Русия. Доверието допълнително се срина след изпращането в затвора на бившия премиер Юлия Тимошенко.
Макар че правителствата в ЕС публично подкрепяха споразумението с Украйна, някои столици тихомълком изпитаха облекчение, когато през ноември Янукович отхвърли споразумението, тъй като съобразиха, че няма да им бъдат искани допълнителни пари.
Много критики по повод разнопосочността в европейската политика бяха отправени и към институциите на ЕС в Брюксел, ръководителя на външната политика на блока Катрин Аштън и комисаря за разширяването Щефан Фюле. Но за Брюксел е трудно да върви пред най-големите си държави членки по външнополитически въпроси - а много от правителствата са предпазливи.
Докато критиките към украинските управляващи и тактиката за натиск от страна на Русия нарастваха, от страна на лидерите в Берлин, Париж и Лондон не беше направено координирано усилие за насочване на дискусията в полза на Европа.
Някои правителства, сред които тези в Испания, Италия и Великобритания, правеха опити да заздравят връзките с Москва. Тези опити бяха замразени през 2008 г. след руското нахлуване в Грузия. Някои в Европа се надяваха да бъде избегнато повторение на напрежението, създадено, когато през 2008 г. беше формално предложено членство на Украйна в НАТО - което вече не е на дневен ред.
Висш служител на ЕС каза тази седмица, че поне половината от блока е превърнала в свой приоритет подобряването на отношенията с Кремъл - отношения, които отново може да бъдат поставени на изпитание, докато ЕС опитва в срок до август да финализира икономическите споразумения с бившите съветски републики Молдова и Грузия.
Други страни от ЕС, сред които Швеция, Литва, Полша и Словакия, настояваха Киев да бъде привлечен по-близо до ЕС, разглеждайки това като важна икономическа възможност. За много от тези правителства не е от такова значение подобряването на вече изопнатите отношения с Русия.
Разделението постави Германия в ролята на ключов играч. След скептицизма, че санкциите ще помогнат за мирно уреждане на конфликта, нагласите в Берлин се промениха след новините за човешките жертви в Киев във вторник през нощта.
Чиновниците там бяха раздразнени от отказа на Янукович да отвърне на телефонните позвънявания на Ангела Меркел във вторник и от предполагаемия му отказ да преговаря по какъвто и да било начин с опозицията. Отказът на украинския президент да разговаря с опозицията беше “голяма грешка”, коментира германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер. Днес той пътува до Украйна заедно с колегите си от Франция и Полша.
В сряда в Париж Меркел каза, че “днес обмисляме санкции срещу отговорните за насилието”. Макар че повтори, че кризата не би могла да бъде преодоляна без политически диалог между правителството и опозицията, тя възприе възможно най-строгия си до момента тон.
Берлин се въздържа на косъм от това публично да прогнозира резултата от днешната среща на европейските външни министри. Но някои длъжностни лица на четири очи се застъпваха за това самият президент Янукович да бъде включен в списъка за санкциите - позиция, на която застават мнозинството от депутатите в Бундестага.
Някои страни, сред които Испания и Гърция, обаче остават скептични към санкциите, твърдят дипломати, създавайки впечатление, че дори сега европейското единство не може да се смята за даденост.
Още по темата: Украйна потъна в хаос
Украйна отново се потопи в хаоса, пише в. “Фигаро” по повод кървавия вторник в украинската столица, където при сблъсъци на демонстранти с милицията загинаха най-малко 21 души. Подновяването на насилието говори, че опитите за европейско и американско посредничество в конфликта между властите и опозицията са се провалили, допълва изданието.
Честите визити в Киев на европейския дипломат номер едно Катрин Аштън и на помощник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд, които трябваше да помогнат за установяване на диалога между двете враждуващи страни, не попречиха на новата ескалация на насилието.
Нещо повече, режимът в Украйна вече смята подобни западни намеси за контрапродуктивни и дори упрекна директно Германия, която до този момент беше против въвеждането на санкции срещу Киев и оглавяваше европейските дипломатически усилия, за постигане на разбирателство в Украйна, посочва в. “Фигаро”.
Западът надигна глас срещу Украйна заради новите сблъсъци. Русия пък се задоволи да обвини Запада за насилието, посочва френският в. “Монд”. Зачестиха призивите за сдържаност и връщане към диалога в Киев, но дали е възможно все още Украйна да намери изход от кризата, допълва вестникът.
Изданието съобщава, че френският писател и философ Бернар-Анри Леви призовава ЕС да прекрати участието си на олимпийските игри в Сочи в знак на протест със случващото се в Украйна, защото според него сега там се е намесила логиката на силата на руския президент Владимир Путин.
Надеждите за постигане на споразумение за излизане от кризата в Украйна се изпариха в пушека на горящите в Киев сгради и в дима от сраженията, посочва британският в. “Гардиън”. Изданието цитира изявление на протестиращи в столицата, които твърдят, че снайперисти, разположени на покривите на сградите, се целят в главата и гърдите на демонстрантите. Хаосът навън се пренесе и в парламента, където опозицията се опита да направи постъпки за връщането на конституцията от 2004 г., ограничаваща правата на президента, добавя “Гардиън”.
Украйна преживя най-кървавото си денонощие откакто преди три месеца започнаха протестите срещу президента Янукович, отбелязва “Индипендънт”. Въпреки насилието украинската опозиция се зарече да не се отказва от борбата си, допълва изданието.
Истинска война избухна в Киев, но украинският президент не се покая, отбелязва в. “Дейли телеграф”. След като се обърна към Русия за финансова помощ, украинският президент май вчера изгори всички мостове към Запада, отбелязва в. “Вашингтон пост” по повод вълната от насилие, обхванала Киев след седмици на относително спокойствие.
Ехото на насилието, случило се в Киев, ще отеква седмици, месеци и дори години наред в тази крехка и дълбоко разделена страна, сблъскала се с безсилието на САЩ и на ЕС да сложат край на конфликта, отбелязва в. “Ню Йорк таймс”. Изданието определя усилията на Вашингтон и Брюксел за постигане на мирно решение на украинската криза като безплодни.
Случилото се вчера показва и до каква степен се простира влиянието на Русия, която обрисува протестиращите като подкрепяни от Америка терористи. Това беше кодирано послание на Кремъл, призоваващо Янукович да действа, допълва вестникът.
БТА
