Политическото инженерство отляво, отдясно и по средата вече втръсна на хората. Какви ли не комбини, коалиции, люспи и отцепници се мъчат да управляват в България в най-различни съчетания.
Затова случката с Калфин и измисленото движение АБВ на бившия президент Първанов не е изненада. Има известна изненада от това, че се случва с БСП, която, за разлика от т. нар. десни, показва стабилност през годините. Но и сегашното дезертьорство на Калфин няма да я разклати, за съжаление на искащите оставка. Трудно е да се каже дали това е добре или зле. Дали не е по-добре едно разцепление на БСП и създаването на две леви партии, в които е по-ясно кой кой е и какви интереси представлява? Едва ли ще се случи. По-скоро това ще са поредните люспи, както навремето изчезнаха безславно отцепилите се Александър Томов, Николай Камов, проф. Драгомир Драганов и др.
Този ход с напускането на Калфин е вид авантюризъм от страна на Първанов. Той досега поне е претендирал да е умерен и предвидим играч в политиката. Заявлението му, че няма да напуска БСП, но неговото движение излиза с отделна листа на евроизборите, е неадекватно и наивно. Хем душата в рая, хем оная работа… Това политик с опит не би го направил. Очевидно Първанов се чувства безгласна буква и прибързано прави необмислени ходове. И не се знае как ще завърши неговата авантюра.
Шансовете на Калфин да спечели мандат на изборите за европейски парламент са нeзначителни. Шансовете Първанов да си увеличи авторитета в БСП са нищожни. Искащите оставка ще се зарадват, ако Първанов напусне БСП, защото ще я отслаби. Но и да остане в нея, с този ход той пак я отслаби и стана симпатичен на довчерашните си противници. Вероятността да го изхвърлят от тази партия обаче се увеличава. Както и да е, това са си вътрешни партийни работи на БСП, нека се оправят.
Какво обаче е важно за България от тия политически инженерни размествания? Бързата намеса на Борисов, който с един ден напред съобщи новината, че Калфин ще се яви с отделна листа на евроизборите, показват някакви задкулисни игри. Похвалите от Борисов в негов стил, че Калфин е „класа” и т. н., за разлика от лошите в БСП, показват към кого той таи симпатии и би си сътрудничил в бъдеще. Мотивите за оставка на Калфин, които повтарят част от аргументите на Борисов и искащите оставка, също са симптоматични.
Един поглед в близкото минало показва, че един от авторите на проекта Борисов в началото е Георги Първанов. Близостта между двамата не е голяма тайна в онова време, когато Борисов спечели голяма популярност като главен секретар на МВР и реши да стане кмет. Има множество свидетели, които са ги виждали да се събират на разговори. Ловни уикенди на двамата с Валентин Златев, чевермета в неговия хотел край Правец и т. н. По онова време Първанов започна с опитите си в политическото инженерство – лансираше разни хора, а по-късно и цели партии като „Лидер”. Близо е до ума, че той е един от хората, които са внушили на Борисов да влезе в политиката. И е разчитал да играят комбина, но Борисов се почувства достатъчно силен и сам. И дори безцеремонно му нарита задника, когато стана премиер, заради някакъв запис от срещата на Първанов с министъра Дянков. Но Борисов спря и процедурата по импийчмънт, която неговите в парламента започнаха по този повод.
Топлата връзка между двамата продължи, както стана ясно, покрай скандала с Мишо Бирата, лека му пръст. Там Борисов от трибуната на парламента се оправда за исканията си към шефа на митниците, че това било по ходатайство на Първанов.
Обясненията в любов на Борисов към Първанов са публични някъде от 2004 година до 2008 година, година преди да спечели изборите (виж снимките на заглавията във вестниците). В мемоарната си книга „Лъжата” Тошо Тошев, който обичаше да се отърква о политиците на върха, разказва за разговор между Първанов и Борисов, на който е присъствал през 2011 г., когато Борисов е премиер. Борисов се обръща към Първанов: “Винаги съм те обичал”. Първанов отговаря: “И аз те харесвам, затова винаги съм ти помагал”. Първанов отрече да е използвал такива думи, но призна, че бил помагал на Борисов.
Дяволът се крие в детайлите, както се казва. А детайлите от изказванията и на двамата, показват, че те са готови за сътрудничество. Но за сътрудничество с Борисов са готови и от Реформаторския блок. Да не се окаже утре, че някаква формация АБВ на Първанов и Калфин влиза в парламента и - хоп, в коалиция с реформаторите и Борисов? Небезизвестният т. нар. Гоце, проводникът на руските енергийни проекти у нас, човекът, който изпълва със смисъл политическото съществуване на т. нар. десни, да не се окаже техен съюзник? Всичко е възможно в политиката.
Така или иначе, опитите десни да заченат от леви и обратно в българската политическа менажерия продължават.
Депутати и цели партии влизат с една коалиция в парламента, излизат с друга. Сменят си имената и дори пола. Раждат се най-разнообразни хермафродити.
