Трудно мога да ви опиша каква радост и умиление ме обзеха вчера, когато прочетох новината на десетилетието - че македонците са по-щастливи страдалци от българите.
След това грандиозно и чудесно откритие на “Галъп” се провалиха всички големи теми за моята рубрика - роуд-шоуто на премиера в лондонските вестници, отвореното писмо на Андрей Жерновски до Никола Груевски за дребната кражба на само осем милиона евро за 11 паметници, не стига дори до милионче за паметник. Жалка работа. В писмото до обществеността и до премиера, представете си, няма и дума за това колко пари са похарчени за тонове и тонове ненужен бронз. Осем милиона евро са били съмнително похарчени. А другите стотици милиони сякаш имат покритие, хвърлени в кич, с който се майтапят световните медии.
Звъни ми по телефона един германец, много известен славист и приятел на Македония, който гледал по германската телевизия предаване за нашата столица и барока, което му изглеждало много провинциално и разочароващо, като черен хумор, тъй като сравнявали неговото Скопие с Дисниленд, и по швабски отсечено и люто ми вика: “Алоо! Какво, вика, направихте с моя град?”
Казвам му: “Само вие ли ще имате барок, рококо, готика.”
Човече, отвръща ми той. “Това са го градили царе и крале векове наред.”
“Добре де, нашите владетели са закъснели малко, само няколко века, както винаги в историята. Какво е това в сравнение с вечността.”
“Ау, вика ми. И ти ли, Бруте.”
Какво да му кажа, истински шваба, хич нямат чувство за хумор, всичко взима насериозно. Затова са за никъде в списъка на “Галъп”, като хептен дребни страдалци. Откачат от учене и от работа, та животът им преминава в щастие и задоволство. `
След лечебната новина на “Галъп”, че сме по-добре от българите, ми стана безинтересна дори драмата във “Фершпед”, особено когато видях, че твърде честният Миленко е избрал правилната страна, което никога не се удаде на българите във войните за Македония.
Дори и паметникът на Тито, който се приземи нелегално на 29 ноември пред гимназията “Йосип Броз”, ми заприлича на вече видян данайски дар от левите сили, които дават мигач наляво, а завиват надясно. Не ме разтревожиха ни най-малко дълговете на правителството поради разплащането с местните банки. Това нашият министър на финансите, Зоран Ставрески, го прави умело всеки ден.
Скучно е ежедневно да задлъжняваш и към чуждестранните, и към нашите лихвари. Тук няма тема, това е чиста наука за Нобелова награда, когато взимате назаем стотици милиони евро, харчите ги за паметници, а с всеки нов дълг сте все по-ниско задлъжняла страна. Фантастично, наистина Ставрески е за Нобел. Темата ще стане по-вълнуваща, когато балонът се спука и държавата няма да може вече да изплаща дълговете. Това се нарича банкрут, фалит, обявяване в несъстоятелност, Бунарджик с катинар на вратата. Край. За това обаче не е виновен някой друг, обикновено е този, който ще връща парите.
Много са досадни и се повтарят темите за сиромашията и мизерията в Македония. И там нещата са на същото дередже, все още не сме стигнали до дъното. Все още са повече хората в Македония, които ядат по три пъти на ден и се къпят веднъж седмично, от онези, които ядат по веднъж на ден и се къпят два пъти в годината. Това е голям успех, тези хора са много по-щастливи от нашите съседи българите.
Ето какво показва проучването на “Галъп”, проведено в 143 страни в света, за това кои народи се чувстват най-щастливи, а кои страдат най-много и са най-нещастни. Първото и най-важното е, че гражданите на Македония са по-щастливи от гражданите на България. За трета поредна година България е на върха на черната световна листа на страданието.
Цели 39 процента от българите виждат себе си като много бедни, толкова много, че е достатъчно да бъдат най-големите страдалци на света и най-нещастните хора. Македонците като страдалци са чак на седмо място в света, с шест места по-високо от българите. Само на 31 процента от македонците им е дотегнала сиромашията и гледат на себе си като на най-нещастния и най-страдалчески народ на земята. Може би сред тях има внедрени предатели и врагове, които преднамерено са се жалвали пред анкетьорите на “Галъп” .Клетите шпиони криели, че никога не им е било по-хубаво.
Добре де, сега има една разочароваща новина. Македонците страдат повече от гърците и от бошняците, от сърбите, от албанците, от всички, освен от българите, арменците, камбоджанците, хаитяните, унгарците и онези, които живеят на Мадагаскар. Само тези мрънкащи хора са по-големи страдалци от нас. За следващото проучване на “Галъп” македонското правителство ще предприеме мерки такова нещо да не се повтори и гърците, сърбите и албанците да не бъдат по-щастливи с листата на страдалците.
С добре осмислена пропаганда нашите граждани ще могат да бъдат по-щастливи страдалци от всички други комшии. А що се отнася до най-добрите дестинации, където хората са наистина щастливи и страдат най-малко - бягайте, ако можете, в Исландия, Катар, Швеция, Норвегия и Обединените арабски емирства. Да не изреждам.
Навсякъде се страда по-малко, отколкото в България и сред онези шест страдалчески страни преди нас. Ако емигрирате там за печалба, рискувате да ви обявят за луд, също толкова, колкото ако останете да страдате в Македония.
ПО БТА
