След тринайсетгодишно протакане сегашният състав на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол постави нов рекорд – в рамките на 2 дни избра купувач на тютюневия холдинг и договори основните клаузи от договора за продажба. Такава скорост в раздържавяването у нас досега беше непозната, а предстоящите сделки се обсъждаха надълго и нашироко и в обществото, и сред политическите партии. Синдикалните протести пък бяха гарнитура към почти всяка приватизационна сделка, може би с изключение на работническо-мениджърската приватизация.
В момента също е така. Сега ситуацията напомня думите на покойния вицепремиер в кабинета на Иван Костов Александър Божков: „Мога да разпродам всичко, само не ме питайте за колко и на кого.“ Той не доживя да види „Булгартабак“ с нов собственик, но новината е, че или никой не знае, или не иска да каже кой всъщност е новият собственик. Всъщност това е дефектът при продажбата на индустриално предприятие на финансов инвеститор – почти винаги той пазарува за някой друг или пък препродава. Иначе знаем колко дава клиентът и че това ене е кой знае каква сума, като се има предвид стойността на активите.