Предприемачите планират инвестиции, искат одобрението на съответните власти у нас и пристъпват към вложения, за да развиват бизнеса си. Този строен алгоритъм обаче може да бъде прекъснат от нечия министерска заповед. След това обикновено съответният инвеститор пие една студена вода и започва да пресмята откъде да избие вложените вече средства в неосъществения проект. Горе-долу такъв е случаят и с Оловно-цинковият комплекс в Кърджали, който е планирал увеличение на производството и то е било одобрено от експертен съвет. Не са ясни мотивите, с които то е било отменено с министерска заповед, но се е случило.
Резултатът е лош както за бизнеса, така и за държавата, на чиято територия се разиграват подобни събития. Бизнесменът търпи загуби, държавата – също, дори и само заради това, че на нейна територия няма ново предприятие, цех или офис. Допълнителен „бонус“ за властта в съответната държава е, че получава славата на непредсказуема инвестиционна дестинация, където бизнесначинанията зависят от нечие настроение, а не от ясни правила.
Затова е крайно време бизнесът да се обърне към съда.