Отношенията между концесионер и държава винаги са били много особени, срещу таксата държавата сякаш се отървава от своя собственост, а концесионерът от своя страна става нейн властник и в повечето случаи прави каквото си иска. Приказка по еталон. Естествено концесионната такса не може да се възвърне само от наемането на шезлонги и чадъри. Нормално е да има заведения, тъй като хората имат нужда от питие и разхлада в горещите топли месеци. Факт е обаче, че тези заведения в много от случаите са под всякаква критика. Дават сметки за консумираното, написани на ръка, за чистота понякога изобщо не може да става дума. Изискванията към тях трябва да са много строги (дори като визия), тъй като човек прекарва понякога почти 1/3 от времето си на плажа.
Инвестициите, които прави концесионерът, са основно за поддържане на плажната ивица, вишки, чадъри и шезлонги и разбираемо се търсят други възможности за приходи. Във Варна броят на тези обекти е около 40-50, но по кой закон се третират те? Отново говорим за временни обекти, каквито наскоро бяха съборени, защото са незаконни.