Имаме 100 национални туристически обекта, голяма част от тях – исторически. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма обаче обяви още 50 малко познати места за национални обекти, които си струва да посетим.
В много от случаите, както известните 100 обекта, така и новите 50 са труднодостъпни, голяма част от тях са полусрутени. Липсват дори указателни табели, а до тях се стига през бурени, храсти и трънаци. Те са много красиви и интересни, но за тях никой не се грижи – нито държава, нито община, често те са почти недостъпни. За пример може да послужи римската гробница край Силистра, чиито стенописи са разядени от влага и от години не се посещава, а и не е на свободен достъп. Или пък църквата в с. Беренде, община Драгоман, която също се руши.
Тогава не е ли в реда на нещата първо да се „поизлъскат“ известните обекти, някои от които са и световно историческо и културно наследство, вместо да добавяме към списъка още няколко пустеещи паметника? Защото практиката досега у нас поставя въпроса – бройката или паметниците, а отговорът е в качеството.