България е наследница на богато историческо минало, а земята ни изобилства от паметници на древните цивилизации. Това ни прави особено привлекателни за туризъм. Проблемът обаче е, че не само рекламата ни куца, а и достъпът до тях. Така ни остава само възможността да раздаваме диплянки с фотографии на историческите паметници и да обясняваме за тяхната уникалност. Или да ги промотираме по големи туристически изложения. Малкото смелчаци, готови да катерят скали, да газят кал и да трошат автомобилите по осеяните с дупки пътища, се броят на пръсти и са крайно недостатъчни да разнесат славата ни по света. От друга страна, славата на лошите пътища си я имаме и тя с нищо не допринася за добрия имидж на страната.
А пари за инфраструктура има - по оперативна програма „Регионално развитие“, от националния бюджет, от местните бюджети. Нека си припомним, че замъка на граф Дракула в Бран (Румъния) посещават всеки ден хиляди, за разлика от историческия Царевец във Велико Търново, или наистина уникалния Мадарски конник. По същата причина в забвение тъне и средновековният град Червен до Русе или с. Свещари, което е един от десетте наши обекта в ЮНЕСКО. И не само те.
Но засега ние продължаваме по утъпкания път с рекламните диплянки.