Заложните къщи, които само в столицата са около 300 на брой, са редовни магазини за клиентите. Те влизат, купуват вещи, получават касови бележки и всичко би трябвало да е наред. Но на практика не е. Много са случаите, при които клиентите получават обаждане да се явят в някое квартално управление на МВР, защото е засечено, че телефонът, който са си напазарували, всъщност е краден.
Оттам нататък започва кошмарът за клиента, който по закон трябва да го предаде на властите и да влезе в спиралата на съдебните дела, за да си възстанови парите. Защото по закон заложните къщи купуват дадена вещ, описват от кого са я взели и после я препродават. Не е техен проблем, че е крадена. А делото се води срещу неизвестен извършител.
Как да се излезе от това положение?
Вероятно не е толкова сложно заложните къщи да разполагат с достъп до списъка на вещите, които са обявени в МВР за крадени, ако се държи бизнесът им да е лишен от подобни драми. В света на интернет подобен достъп ще им позволи да се ориентират още в момента, когато им се предлага крадената вещ.
За да се случи подобен механизъм на некупуване и непредлагане на крадени вещи обаче, е необходимо самите заложни къщи да искат бизнесът им да е светъл. А и държавата да поиска да им наложи подобни правила.