Над 150 абонати на „Топлофикация-София“ дължат по над 10 хил. лв. на дружеството, а пък един е борчлия с 18 хил. лв. Подобни суми за неплатено парно наистина си заслужава да бъдат събирани, а не „амнистирани“, особено сега, когато дружеството едва крета. Дали това ще стане факт, е друга тема, защото длъжниците като цяло никак не обичат да плащат и понякога приемат топлото като безплатна услуга. Така погледнато, наистина има смисъл да се търси наказателна отговорност на тези хора, както се прави при кражбите на ток и на вода.
Но има два основни проблема в искането на „Топлофикация-София“. Първият е доколко са реални тези огромни задължения, при условие че компанията изготвя прогнозни сметки за парно с едно изравняване през годината. Има редица случаи на заведени дела, при които „Топлофикация“ настоява да й се плати сметка от 1000 лв. например, а съдът постановява, че клиентът трябва да плати едва 180 лв.
Вторият проблем е кои са тези длъжници и има ли сред тях държавни и обществени институции, които просто са „забравили“ да си платят за услугата. Ако е така, как да очакваме искането за криминализиране на кражбите на парно да бъде одобрено с широк консенсус?
Пък и ще имат ли смисъл безкрайните коментари и парламентарни разправии, ако всичко ще е на гърба на средностатистическия клиент. Той, както показва практиката, е безкомпромисен в решенията си – като не му понесе, просто ще се изнесе.