Спорът за реформата в пенсионната реформа става все по-ожесточен и със сигурност ще носи минуси в рейтинга на управляващата партия. Вчерашното решение на депутатите за отпадане на точковата система, която включва сбор от осигурителен стаж плюс възраст, събужда множество въпроси и съответно недоволство.
Първият е свързан с начина, по който ще се купува стаж. Висшистите, които са учили пет години, ще трябва да внасят накуп парите за осигуровки за времето, в което са се обучавали, което по груби изчисления прави над 5 хиляди лева. Отпада възможността това да се случи разсрочено. За голяма част от хората, които са решили да се възползват от това, възниква въпросът какъв е смисълът на упражнението и откъде ще вземат накуп такава сума. Както и съвсем основателното питане: защо в страните от ЕС се признава за трудов стаж времето, в което се учи за висше образование, а у нас трябва да си го плащаме?
Без отговор остава и въпросът защо се изисква толкова голям трудов стаж и пенсиониране на 63 години при мъжете, при положение че статистиката е безмилостна – у нас те живеят 69 години. Излиза, че могат да получават пенсия 7 години, при положение че в ЕС те я получават 18 години.
Факт е, че има демографска криза и че прогнозите за българите през 2050 година са стряскащи. Но такива прогнози има и за другите страни от ЕС. Там обаче се търсят такива решения, че да не задължават гражданите си да се трудят до гроб. Което у нас няма и как да се случи, защото бизнесът предпочита млади хора.