Стела Ненкова

Банките, кредитирали проекти за изграждане на мощности от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), са започнали настоятелно да изискват отчет как се изразходват отпуснатите от тях средства. Фирмите – изпълнители на подобни проекти, пък се оказват изненадани, но не е ясно от какво точно – дали от това, че са очаквали да изхарчат безконтролно една тлъста сума пари, която е отпусната по силата на националния приоритет за преференциално изграждане на екоенергийни източници, дали защото проектите не вървят според предварителния план-график, или просто защото ги проверяват, а те не са очаквали.
Поначало е известно, че тези начинания са сред най-скъпите в енергетиката. Заради това и бе решено на национално ниво цената на електроенергията, изкупувана от тях, да бъде значително по-висока, отколкото примерно от ТЕЦ „Марица-изток 2“. Равнището на тези цени бе обосновано първо с факта, че към 2020 година 16 на сто от общата енергия, произведена в България, трябва да е от такива източници, и второ – инвестициите на тези, които сега са рискували да вложат пари тук, все пак да могат да се върнат в определен срок и съоръженията да носят печалба на собственика си.
Неслучайно както размерът на екоенергията в общата, така и преференциалните цени, са част от общата европейска политика в тази област. В изпълнение на нейните разпоредби естествено голяма част, ако не и всички инвеститори, разчитаха на кредити.
Размерът на кредита, който отпуска Европейската банка за възстановяване и развитие, е до 2 милиона евро, а Европейската инвестиционна банка – до 2,5 милиона евро. По принцип в бранша тези пари се смятат за недостатъчни.
Въпреки това обаче бизнесмените едва ли са разчитали на банкови кредити без отчет на дейността. Още повече че самото кандидатстване за подобно начинание включва и бизнес план, в който е описано със срокове кога какви пари са необходими и за какво точно. Без подобен план едва ли която и да е банка би отпуснала парите.
Натрапва се сравнението със ситуацията с хотелиери и инвеститори в туризма. Преди година-две нашето Черноморие до самия бряг се оказа свръхзастроено с малки и големи хотели – някои луксозни, други – не толкова. Крайният резултат обаче се оказа препродажбата на част от хотелите, тъй като собствениците им явно зле си бяха направили бизнесплана. В тази ситуация банките поеха инициативата, тъй като трябваше да си върнат вложените пари.
Сега в аналогична ситуация се оказват всякакви фирми, вложили средства във възобновяеми източници, които обаче все още не произвеждат ток и не връщат пари. Дали отново не е ред на банките да вземат нещата в свои ръце и да намерят нови собственици, които са в състояние да довършат започнатото?