Референдумът като вид политически аргумент

Българските фермери получават едва 40% от европейските си колеги в момента и тази неравнопоставеност задълбочава кризата в земеделието. Затова вчера инициативен комитет поиска национален референдум по въпроса за земеделските субсидии.
В договора за присъединяване с ЕС обаче страната ни е подписала, че нашите земеделски производители ще получават толкова, колкото колегите им от старите членки едва след 2016 г. По принцип такава е практиката в ЕС, последната вълна приобщили се към общността – десетте страни от Източна Европа, изравняват субсидиите през 2014 г. Въпреки че също имат присъединителен договор, Полша, Чехия, Литва, Латвия и дори Румъния преди време започнаха битка за изравняване на европейските помощи предсрочно. Те се възползваха от започналия дебат за промяна на Общата селскостопанска политика след 2013 г., за да прокарат исканията си.
Българската страна се включи в разговора за реформата почти накрая. Ако обаче нашите представители не успеят да защитят националните интереси, последствията ще са чак до 2020 г., когато приключва следващият програмен период. Доколко ефект ще има един референдум, трудно може да се прогнозира. При всички случаи той може умно да бъде използван като политически аргумент при предстоящите преговори в Брюксел.

Станете почитател на Класа