В сравнение с 2010 г. средните цени на земята у нас са се повишили с между 7 и 10%, като на някои места, към които има по-голям инвестиционен интерес, скокът е по-висок. За района на София цените достигат до 450 лв. на дка в сравнение с 380 лв. през 2010 г.
Интересен е и фактът, че още тази година сме навлезли във вторичен пазар. От общо 124 хил. сделки, сключени през първото полугодие, 1500 или 2000 сделки са на вторичния пазар. Това са комасирани терени, които се продават на значително по-високи нива – между 700 и 800 лв. на дка. Прогнозите за 2011 г. са, че нивата ще са средно до 420 лв. на дка, като нивата на рентата също надминаха границата от 30 лв., което дава доходност между 7,8 и 8,8%. С инвестиции на допълнителни средства и труд за облагородяване, изграждане на инфраструктура и комасация във времето, доходността може да достигне 12-13%.
Това дава основание за заключението, че земеделската земя в България е почти единственият актив от пазара на имоти, който се приема за убежище и отчита ръст в условията на криза. Мнението е на Борислав Петков, президент на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), по време на Европейския конгрес на международната федерация за имоти FIABCI и 17-ата конференция на организацията CEREAN, цитиран от Investor.bg.
Броят сделки също се повишава. През първите шест месеца у нас са сключени 124 хил. сделки със земеделска земя. Средната цена към края на юни 2011 г. е 345 лв. на дка в сравнение с 320 лв. на дка година по-рано. Нивата тази година достигат почти тези от преди кризата, когато средната цена бе 350 лв. на дка. За сравнение, цената през 2002 г. е била 140 лв. на дка.
Петков дава пример, че земята у нас е осем пъти по-евтина от тази в Гърция. Цените у нас са 1550 евро на хектар (10 хил. кв. м) в сравнение с 11 900 в Гърция. Сравними са нивата в съседна Румъния – 1650 евро на хектар, като същите са и в Полша. На другия край на скалата е Холандия, където цените са близо 41 хил. на хектар. В Белгия те са 27 200 евро, а в Дания – близо 27 хил. евро.