- Г-н Христов, наистина ли е толкова сериозна ситуацията с прибирането на житото тази година?
- Дъждовете продължават. Дори сега, когато говорим, в Стара Загора вали и комбайните не могат да работят. По-малко са засегнати площите между Пазарджик и Чирпан, там в момента може да се жъне. Работят също колегите от северозападната част от страната – във Врачанско и Монтанско. За добивите прогнози съм се зарекъл, че няма да правя, но е сигурно, че ще са по-ниски от очакваните.

- А какво ще е зърното, обикновено 30 – 35% от пшеницата са с добри хлебопекарни качества?
- Тази година не повече от 10% от зърното ще имат необходимите качества за правене на хляб. Гарантирам ви, че при тези дъждове в Североизточна България никой няма да жъне хлебна пшеница. Още по-лошото е, че една част от другото зърно започва да покълва на клас, което означава, че няма да може да се реализира даже като фуражно. До десетина дни това ще се случи при 10 – 15% от ранните сортове. Картината е много различна, но вече може да се каже, че две трети от страната е засегната от проливните дъждове, защото валежите бяха 80 – 100 л на кв. метър. Там посевите са в критично състояние. Разбира се, има землища с паднали по 30 – 40 л на кв. м и там все още не е толкова страшно. Но дори да стане по-добро времето оттук нататък, трудно ще се влиза със земеделска техника.

- Възможно ли е зърнопроизводителите да бъдат обезщетени за загубите, които са нанесени от лошите метеорологични условия?
- Възможно е, дори може да стане с европейски средства. Наясно сме в какво положение е държавният бюджет. Но съществува регламент 1853, който урежда процедурата за компенсиране на производители, чиято продукция е провалена от лоши природо климатични условия. Нашата администрация трябва да направи анализи къде и колко са засегнатите площи и да се задейства процедурата. Подобен механизъм беше отключен през 2007 г., когато сушата предизвика сериозни загуби при фермерите. В момента в асоциацията подготвяме официално писмо до министъра на земеделието, в което настояваме да бъдат включени всички общински служби и да се направи обследване на посевите. Според регламента при напълно пропаднали площи ще бъдат компенсирани разходите, които са направени. Има и друг регламент, при който се взимат за база средно получените приходи през последните три години. Ако се установи, че сега те са намалени с 30%, също може да бъдат предоставени компенсации. Но това е по-сложна процедура, защото трябва да се анализират данните от счетоводните отчети на всеки един производител.

- По-ниски и лоши добиви означава повишение на цените. Още повече че и международната информация води към този извод – в Русия има суша и очакват по-слаба зърнена реколта. Каква е вашата прогноза за цените у нас?
- Логиката на пазара е следната: когато една стока я няма, цената се вдига. Независимо че идва нова реколта, в цяла Европа цените на пшеницата вървят нагоре. Няма килограм хлебно зърно, което да се продава под 30 ст. В България обаче още не съм чул за цена 25 ст. на килограм. Има един парадокс – 20 години у нас хлябът се правеше не от качествена, а от евтина пшеница. Преработвателите никога не са плащали добра цена за качествена стока. Те даваха за хубавата хлебна пшеница толкова колкото и за фуражната. Това говори за няколко неща. Първо - обезсмисля се производството на хлебна пшеница в България. Специалистите са наясно, че жито с високо качество се получава, като се вложат по-големи разходи. Другото – след като не се дава нормална цена за хлебната пшеница, тя се товари на корабите и заминава за износ. Ако се научат преработвателите да плащат повече за високо качество, и у нас ще се произвежда пшеница за хляб.

- А като не е достатъчна хлебната пшеница, ще се наложи да внесем, нали така?
- Не е точно така. Да не мислите, че в хляба влагат подходящо зърно. Ще продължат да я карат както досега – ще правят хляба от лошо зърно и ще оправят положението с подобрители. Лошото е, че цената тръгва отгоре надолу и мачка зърнопроизводителите. Ще ви дам един пример: да предположим, че цената на зърното е 30 ст. за килограм. По формулата 1:2:4 брашното трябва да струва 60 ст. Тогава килограм хляб ще е 1,20 лв., 700 г ще струва 85 ст. Хлябът и сега е толкова, но зърното беше изкупено по 20 ст. Кой е ощетеният – зърнопроизводителят, разбира се.

Интерювото взе Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.