Илко Йоцев, бивш зам.-министър на енергетиката в кабинета „Сакскобургготски“ Идеята за енергиен холдинг не е нова – беше обсъждана и в кабинета „Сакскобургготски“. Тогава в качеството ми на заместник-министър на енергетиката и заместник-председател на Съвета по структурна реформа участвах в работна група, която отказа тази идея. Мотивите на работната група бяха свързани с действащата енергийна стратегия, приета от парламента, както и с либерализацията на пазара – философия, която не предполага монополи. Либерализацията не насърчава компаниите да се обединяват в по-тежки и тромави структури. Доскоро тази философия действаше и благодарение на нея „Булгаргаз холдинг“ беше разделен на четири компании. Сега се взе решение да се обединяват в един холдинг. И днес на практика има холдинг Нормалната логика сочи, че преди да се вземе решение за холдинг, е добре да се излезе с ясна и точна стратегия, която да покаже какво се цели, какви са приоритетите на правителството в енергетиката и какво ще се случва в сектора. Тази стратегия трябва да бъде поставена на обсъждане, както стана преди четири години. Тогава енергийните експерти си дадоха мнението и документът беше плод наистина на експертен труд и професионализъм. Сега трябва да се постъпи по същия начин и именно на основата на новата стратегия да се прецени има ли необходимост от структурни промени. Не може да се оправдаваме с Европа и да казваме, че правим холдинг, защото и там е така. Това е спорно. По света има големи енергийни компании, които се занимават и с газ, и с въглища, и с електричество. А има и други, които не се занимават с толкова много неща наведнъж. И в момента на всяко едно от енергийните дружества, които предстои да влязат в холдинга, принципал му е министърът на икономиката и енергетиката. Така че такъв холдинг всъщност си съществува. Ако има стратегия, тя ще каже какви да са различните методи на финансиране на енергетиката. Тогава холдингът си идва на мястото. Излизането на голяма част от енергетиката на борсата е много добра идея и това може да стане с една по-голяма консолидирана компания. Такъв би трябвало да е редът, а не както се действа в момента – поставя се каруцата пред коня. Какви стъпки трябва да се предприемат В енергетиката има различни подотрасли и всеки един трябва да бъде развит. Има изисквания и директиви на ЕС и ние трябва да кажем как българската политика ще отговори на тези изисквания. Например не знаем какво става с обновяването на мощностите в топлофикационните дружества с нови и модерни, които да имат по-висок коефициент на полезно действие. Защото сегашният е 42%. Тези стари мощности трябва да бъдат сменени с комбинирани и за производство на ток, на топлинна енергия, за да има по-справедливи сметки за парното и то да е по-екологично като производство. Ще цитирам Таско Ерменков от Агенцията за енергийна ефективност, който каза, че тецовете замърсяват повече от транспорта, защото работят с остарели технологии. Ето в тази посока трябва да насочим усилията си. Регулаторна рамка ДКЕВР направи много добра регулаторна рамка на енергия от възобновяемите източници – от вятъра и биомасата, и виждаме положителните резултати. В Каварна например, където има природни условия, се развихри такъв инвестиционен интерес, че за кратко време се построиха 400 мегавата. Заявка са дали за присъединяване още за 1000 мегавата електроенергия и мощности. НЕК не може да ги присъедини и има трудности при преноса на енергията, защото не е еднородна и зависи от силата на вятъра. Затова трябва да има други когерационни мощности, а за да ги има, трябва механизъм за стимулиране на въвеждането им. Този механизъм на стимулиране е в европейските директиви. На всичките тези въпроси трябва да се даде отговор в една стратегия. Когато правителството каже: „Имаме определени приоритети и ще стимулираме ето тези и тези мощности“, ще е ясно какво ще е развитието на отрасъла. Енергетиката е не само държавна, но и частна. Ето сега се заговори активно за рехабилитиране на блоковете на АЕЦ „Козлудуй“ – от първи до четвърти. Прекрасна идея, но нека видим как може да се реализира. Притесненията Ако някой съветва правителството да направи холдинг само и само да не дава държавна гаранция, а да „мине“ с гаранцията на холдинга, то аз се съмнявам, че кредитният рейтинг на този холдинг ще е по-добър от този на компаниите, взети поотделно. И се съмнявам, че приоритетите за финансиране ще са много ясни и прозрачни. Европейските директиви Нещата трябва да се движат последователно. Първоначално трябва да се направи тази стратегия, за да се види какво правим – дали ще плащаме компенсации и глоби за това, че не можем да стигнем нивото и процента на производство, който се иска от ЕС за възобновяеми енергийни източници. Да се отговори на въпроса как ще си очистим природата, защото енергетиката е свързана с туризма и това означава, че трябва да се грижим за екологията. За да го правим, нужно е да развием възобновяемите енергийни източници, което пък е много скъпо. В тази връзка трябва да се отговори на въпроса как ще усвоим европейските фондове. Ето че всичко това намира приложение в една енергийна стратегия. Чак когато се отговори на тези въпроси, се прави холдинг, а ако се налага и няколко – или публично-частно партньорство. И аз задавам публично един въпрос – защо НЕК да не инвестира във възобновяеми енергийни източници? Отговор никой не може да ми даде, защото просто не е мислено по него. За и против енергийния холдинг Обратно на европейските тенденции Люлин Радулов, председател на Черноморския регионален енергиен център: „Консолидацията на държавните енергийни дружества в енергиен холдинг не е добро решение. То е обратно на тенденциите на европейските пазари в момента. Вместо да реши проблемите в сектора, холдингът ще създаде нови. Консолидация е полезна само при производството на електрическа енергия. Концентрирането по вертикална структура противоречи на европейските директиви и ерозира пазарните отношения. Събирането на разнообразни лицензионни дейности в едно енергийно дружество е проблем за пазара и за регулаторната институция“. Ще задържи пазара на електроенергия Никола Добрев, председател на надзорния съвет на Комбината за цветни метали в Пловдив: „Аз съм привърженик на хоризонталните схеми на управление. Те дават повече гъвкавост и повече пазарен характер и на производителя и на консуматорите. Консолидация на производството е едно, а консолидация на пазара, което прави държавата, е съвсем друго. Не знам причините за създаването на подобен мегахолдинг. Аз лично смятам, че той ще бъде една сериозна задръжка за пазара на електроенергия“. По-лесни кредити за АЕЦ „Белене“ Петко Ковачев, Институт за зелена политика: „Споделям напълно мнението на колегите, че новият холдинг ще попречи на пазара. Имаме една хипотеза, която може да не звучи приятно и оптимистично. Тя е, че холдингът се прави, за да се получат по-лесно кредити за АЕЦ „Белене“. По този начин всичко се насочва към един обект, вместо да се търси развитие, диверсификация и по-иновативни решения в бъдещето“. Тайната в енергетиката води до тъмнина и студ Мирослав Севлиевски, бивш министър на енергетиката: „Скептик съм, че предложението за енергиен холдинг ще мине през Народното събрание. Целта е да се приватизират енергийни активи, но парите няма да постъпят в държавния бюджет. На практика се заобикаля Закона за приватизация. Изобщо това се оказва една голяма тайна в българската енергетика, а всяка тайна може да доведе до тъмнина и студ“. Ангел Минев, бивш зам.-министър на енергетиката: „Не съм запознат в детайли с документите, които съпътстват решението за създаването на този холдинг. Създаването му обаче едва ли ще спомогне за развитието на пазара. Консолидирането на толкова дружества няма да подпомогне в никакъв случай развитието на конкуренцията. Такова обединение се прави не за да се конкурират предприятията вътре в него, а да действат по един общ начин. Съгласувана политика между няколко юридически лица при една обща холдингова структура и с един собственик не е нещо, което може да повлияе положително на енергийния пазар“.