- Миналата седмица бе представен годишният доклад за иновациите в българската промишленост. Заключителните оценки от него трудно можем да кажем, че са положителни. Г-н Шиваров, какво трябва да се промени в националната стратегия за иновациите, така че тази тенденция да се промени? - Да, ситуацията с иновациите в България е негативна. В момента на развитието на иновациите се гледа като на едно волунтаристично усилие, а хората, които се занимават с това, се считат за лунатици, за нещо извънредно. Политическата класа възприема инвестирането в иновациите не като икономическа необходимост за развитие, а като задължение по Лисабонската стратегия и съответно тези вложения представляват незабелижим дял от икономиката. Всичко това ме кара да си мисля, че е нужна не актуализация, а цялостна преоценка на философията във всички държавни структури към националната политика за иновациите. Последният път, когато се правеше актуализация, цифрите, заложени в годишната стратегия, бяха занижени, макар че те и без това вече бяха недостатъчни. Усилията, от които се нуждаем в сферата на иновациите, трябва да дойдат от цялото общество и да започнат още от възпитанието и образованието на младите хора. - В тази връзка как се извършва в момента сътрудничеството между бизнеса и научните институти и университетите у нас? - За да се отговори правилно на този въпрос, трябва да направим преценка на структурата на българската промишленост, а тя е изградена от предимно малки производствени предприятия. Не може да се очаква от предприятия с такива мащаби да финансират самостоятелно научни разработки извършване на подобни проектни дейности и да поддържат практически взаимоотношения с университетите. Например в млекопреработвателния бранш у нас има около 400 предприятия, повечето от които малки мандри с дребно производство и изключително малка част от тях могат да си позволят да разработват и да поддържат производството на нови продукти. Това и дава възможност на вносителите да запълват свободните ниши в пазара с чуждестранни продукти на конкурентни цени. По същия начин консолидирането на земеделските площи също е на незадоволително ниво. - Споменахте, че активните действия срещу сивия сектор ще помогнат за развитието на иновациите у нас. Как точно? - Най-напред не бива да се счита, че инвестирането в иновации е идеологически, а икономически оправдан процес, който принципно осигурява по-големи печалби. У нас обаче сивият сектор изкривява тази зависимост и укриването на данъци и съответно нелоялната конкуренция имат приоритет при генерирането на приходи, като по този начин обаче се пречи на развитието на обществото. Така в средата на сивия сектор, който има значителен дял от цялото производство, се създават по-големи приходи, но се рисува една картина на пагубно изоставане в технологиите и иновационните продукти. От тази гледна точка имаме да извървим още доста път, докато настигнем развитите страни с нормални икономически отношения, към които се стремим. Това е най-сериозният проблем, свързан с развитието на иновационните практики, и БСК ще се разграничи от всеки един производител, ако държавата ни предостави нужната информация. - Как виждате развитието на рисковите фондовете за финансиране на иновациите у нас? - В България съществуваха редица рискови фондове, включително и такъв към БСК, който се казваше „Рискови разработки“, които приключиха дейността си по време на икономическата криза в началото на 90-те. Тогава се прекъсна тази традиция и в момента освен държавния иновационен фонд, чиято дейност е доста малка, не съществуват подобни институции и като цяло при нас липсва структура за финансиране на подобна дейност. Ние не можем да поемем отговорност, защото по закон нямаме право да извършваме финансираща дейност, а по-голямата част от предприятията са малки. Интервюто взе Николай Нейчев