Иглика Горанова Г-н Аталай, в рамките на няколко години за втори път се стига до ситуация, в която държавата констатира, че собственикът на „Кремиковци“ не изпълнява задълженията си. Вие бяхте председател на временна комисия в предишния парламент, която направи същите изводи за предишния собственик. Защо се повтарят нещата? - На този въпрос не може да се отговори, без да се направи разрез на ситуацията около „Кремиковци“ – от продажбата му до настоящия момент, когато в четвъртък сутринта работници блокираха пътищата около Министерския съвет и Министерството на икономиката. Без такъв анализ няма да получим реалната картина и да видим изход от създалата се ситуация. Още по време на приватизацията (предприятието бе продадено през 1999 г., б.ред.) беше ясно, че ако не бъде избран стратегически инвеститор, „Кремиковци“ няма бъдеще. На всички им беше ясно, че ако с него не се занимават хора, които разбират от стоманопроизводство и имат име на този пазар, изход като днешния е абсолютно предвидим. Изказването на тогавашния министър-председателят (Иван Костов, бел. р.) беше, че „Кремиковци“ е предприятие, което не е необходимо за страната. Сега може да се каже, че тези хора са постигнали целта си. Не знам защо обществото забравя, че първият собственик, който взе това предприятие не изпълни никакви ангажименти – нито към към държавата, нито към работниците си. Това го констатирахме в предишния парламент. Даже написахме един доклад на базата на много държавни проверки, в който подробно констатирахме как собственикът не изпълнява поетите задачи към инвестиционната програма, нито пък погасява задълженията си. В момента положението е същото. На какво все пак се дължи тази повторяемост? - И тогава, и сега управляващите в „Кремиковци“ са едни и същи. На сцената пак е Александър Томов, който обяснява едни и същи работи– как „Кремиковци“ ще стане предприятие, което ще има иновационни технологии. Това е човек, който с каквото и да се е захванал, не го е докарал докрай. И този клакьорски начин – да сменя един собственик с друг, без да дава визия за това как предприятието ще функционира, за мен означава, че го обрича на закриване. Държавата се намеси, за да търси баланса Правилна ли беше намесата на държавата в последния момент преди да се извърши сделка между сегашния собственик Митал и бъдещия - Живаго? - Намесата беше продиктувана единствено от това да се намери балансът между умиращото предприятие и оставащите безработни. Няма стратегия за развитие на това предприятие, защото то не е държавно. Визията и развитието на „Кремиковци“ трябва да се дадат от самия собственик, който в момента го няма. Докато визията се задава от г-н Томов, комбинатът ще си е в това състояние. Накратко казано - „Кремиковци“ е много сериозно предприятие, но то е докарано до положение да не може да съществува в капацитета, в който е проектирано. Затова трябва по най-бързия начин да се вземе решение какво да се направи с хората, които приватизираха това предприятие. И не на последно място - да се види какво ще се направи с г-н Томов. До този момент той променяше основно политическата си визия, но сега буквално за една вечер промени и икономическата си такава. От дясна ръка на собственика Прамод Митал Александър Томов изведнъж се превърна в негов пръв противник. Тези дни слушам от него по телевизията как „Кремиковци“ трябва да бъде купено само от един определен купувач и не мога да повярвам в безкористните му намерения. По-скоро това поведение ме навява на мисълта, че Томов пак се опитва да постигне свои цели. Ще даде ли шанс руският милиардер Живаго на предприятието? - Не съм запознат с последните разговори и преговори и съм убеден, че никой друг освен Митал няма такава информация. Опитът на правителството и на министър-председателя да се намесват между два търговски субекта лично аз го разбирам като загриженост към предприятието и хората. Но те не могат да вземат решение кой и кога да продаде „Кремиковци“ и кой да го купи, нищо че държавата има 25% дял. Все пак е добре, че държавата се сети за тези проценти. Пак ще ви върна към доклада на временната комисия, в който се казва, че условията на труд в „Кремиковци“ са тежки, че не се плащат навреме заплатите, че не са дават противоотрови. Само че тогава синдикатите защитаваха собственика. А сега протестират. От тогава до сега нещата се развиха в още по-лоша посока. Дадена е възможност предприятието да бъде заложено срещу облигационен заем. Тогава сме казали в тази комисия, че министерството на икономиката не е осъществило достатъчен контрол по изпълнение на приватизационната програма, и сега ситуацията пак е същата. И аз питам: ние какво всъщност правим? Изходът от тази ситуация? - Тя не е в смяната на един собственик с друг, а в поемане на сериозен ангажимент от страна на собствениците за изпълнение на програмите за жизнеспособност. Но с този вариант сме закъснели. Другият изход, който и преди три години обсъждахме, е, че трябва да се вземе решение това предприятие ще го бъде ли, или наистина да се тръгва към неговото закриване, за което искрено съжалявам. Все пак голяма част от моя активен живот е минала на територията на „Кремиковци“ и аз не мога да съм безучастен към неговата съдба. Но ако продължават все едни лица да дават съвети какво да се прави с това предприятие, не виждам добър изход от него. Все повече хора казват, че е по-добре да се закрие това предприятие и там да се построи бизнес комплекс. - Ако бъде взето решение да се закрие предприятието, от там нататък какво ще се прави, има ред предложения – Сити центрове, увеселителни паркове и много неща. Но в момента говорим какво правим с „Кремиковци“. Засега няма никой, който да е взел решение за неговото закриване. Все още не е решено дали да останем сред държавите, които имат тежка промишленост, или не. Това са сериозни въпроси, които трябва да се обсъдят както от обществото, така и на правителствено ниво. 500 милиона евро трябва да плати България на Европейската комисия, ако предприятието не спази екологичните норми. Струва ли си да даваме такива суми? - До 2007 г. Александър Томов трябваше да изпълни план за жизнеспособност на предприятието, който, естествено, той не изпълни. Под документа за жизнеспособност обаче стоят много сериозни подписи и аз съм убеден, че ако ние не въведем екологично чисти производства и не се монтират съответните филтри, на държавата ще й се наложи да спази ангажиментите си. А те са: закриване на съответни мощности. Предприятието трябва да върне и 400 млн. лв. държавна помощ, отпусната по времето на Иван Костов. Има и трети вариант - да бъдем санкционирани от ЕК с тази сума, която вие назовавате. Ако проследите всички финансови операции, които са извършени и от предишния, и от сегашния собственик в „Кремиковци“, ще видите, че то просто е било източвано. Убеден съм, че и следващият собственик като дойде и види какво трябва да инвестира, няма да има сила, която да го накара да постъпи по-различно от предишните собственици.