Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Напоследък са появиха добри изби и благодарение на тези т. нар. малки гиганти в България се пие вино дори по-доброq отколкото във Франция, но цената е много по-ниска. Когато човек влезе във френски магазин и види бутилка от 150 - 200 евро, трябва да знае, че купува онова, което тази страна от десетки години се мъчи да направи - да добави към червената течност престиж, легенда, култура и да ги продаде. България е държава с голямо културно историческо наследство, но не посягаме да доставим нещо повече във виното, каза Константин Маджаров, председател на Регионалната лозаро-винарска камара „Тракия“ по време на бизнес форума „Храни и напитки“, организиран от Българския икономически форум. Според Маджаров при големи партиди едровата цена на нашето вино не може да мине 1 евро, защото не е натоварено с престиж, култура и легенда. С усилията на група ентусиасти в момента се работи по проект за създаване на пътища на виното. Досега са разработени 9 маршрута, но без подкрепата на държавата тази идея е обречена на неуспех, каза още винопроизводителят.
В редица страни като Австрия, Франция, Южна Африка, Австралия вече са изградени туристически маршрути, наречени „Пътища на виното“. Самият термин е измислен във Франция.
В туризма конкуренцията отдавна не е в дестинациите, а е в изживяването. Дори и да не е бил в Гърция всеки чужд гост е в състояние да изговори комбинацията „узо и гръцка салата“. Трябват обаче поне два дни да каже „ракия и шопска салата“, защото това го чува за пръв път тук. За разлика от нас държави като Италия и Франция гледат на своята кухня и на виното си като на национален капитал. Затова е важно да брандираме онова, което считаме за атрактивно, каза Поли Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм. Според нея България няма свой бранд на международните туристически пазари и няма елементи на туристическия продукт, които да носят разпознаваем заряд. В една бутилка българско вино можем да разкажем повече за България, отколкото с всеки друг продукт, смята Карастоянова.
Националната ни кухня не е обновявана от 20 години, за да добие автентичен вид. Ние нямаме защитени продукти, нито защитени ястия, каза Жоро Иванов, председател на „Евро-ток България“. А както се знае и виното, и храната са неразделна част от туристическия продукт.
Схемата „Промоционални програми на земеделски и хранителни продукти”, която се прилага от Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция, има за цел да популяризира произведените земеделски и хранителни продукти както на вътрешния пазар на ЕС, така и в трети страни. Това обясни Елена Александрова, експерт в Разплащателната агенция. Промоционалните програми не могат да бъдат насочени към представянето на определени търговски наименования или към повишаване консумацията на продукти с определен произход. Изключение се правят само ако произходът на продукта е защитен съгласно правото на ЕС.
В рамките на тези програми се финансират дейности, свързани с рекламата на продуктите, обучения, конференции с участието на журналисти и лекари. Допустими дейности са промоции в супермаркети и магазини, дегустации, участия в изложби, панаири, изложения, както и публикации в специализирана преса и интернет. Програмите се осъществяват за период от една до три години. До 50% от действителните разходи се поемат от ЕС и най-малко 20 % от кандидатстващата организация. Остатъкът дава ДФ „Земеделие”. ЕС финансира до 60% от дейностите, които насърчават консумацията на плодове и зеленчуци в училищата, разумното потребление на напитки и вредите от прекомерната употреба на алкохол.
Програмите за промоция на земеделски или хранителни продукти могат да се разработват от сдружения на производители или производители и търговци с минимум двегодишна история и поне 30% пазарен дял. Документите се подават в МЗХ до 31 март, когато промотирането ще е в трети за ЕС страни и до 30 ноември за реклама на вътрешния европейски пазар.
Всяко от авансовите плащания покрива най-много 30 % от стойността на годишната финансова помощ от бюджета на ЕС и бюджета на ДФ “Земеделие”, разясни Александрова. В срок до 30 дни след сключване на договор за финансово подпомагане, а за многогодишни програми 30 дни след началото на съответната фаза, предлагащата организация може да подаде заявка за авансово плащане. Трябва обаче да бъде депозирана единична банкова гаранция в размер на 110% от стойността на исканото плащане.
Приоритет се дава на промоционалните програми, предложени от повече от една държава членка или предвиждащи действия в повече от една държава, обясни Александрова. Досега две организации на млекопреработватели у нас успяха да спечелят проекти за промотиране на млечни продукти на вътрешния и на външния за ЕС пазар.


Съвременните опаковки запазват качеството

---

За да гарантира качеството и безопасността на продуктите си, "Белла България" работи по последните европейски технологии с високотехнологично оборудване. Използват се най-съвременните методи за опаковане и материали, които са с бариерни свойства. Така се запазват качествата на продукта и той се предпазва от влиянието на околната среда, съобщи Милена Добранова, директор „Операции”. Общо 75 са успешно преминатите сертификационни, ресертификационни и контролни одита по ISO. Компанията е една от първите на българския пазар, които внедряват тези стандарти в практиката си. "Белла България" печели лидерски позиции в повечето категории, в които оперира. През 2009 г. е отличена от „Тюф Норд България” като водеща фирма в областта на качеството и безопасността на храните.