„Класа“ През 2007-а са продадени няколко обособени части от „Кремиковци”, сред които над 5000 декара земя, за близо 70 млн. лева. Това обявиха по БНР вчера лидерите на КНСБ и на КТ „Подкрепа” д-р Желязко Христов и д-р Константин Тренчев, позовавайки се на данни на „информатори”. По думите им от сделките за гара "Прокатна", рудодобива и обогатяването, терени и др. в държавата, която държи 25% от „Кремиковци”, не е влязъл нито лев, нито пък за погасяване на дълговете към НЕК и “Булгаргаз” и др. Земята под „Кремиковци” е близо 22 000 декара. „Аз не вярвам на Прамод Митал, че не е водил услужливи разговори с местната власт, както той се закле на премиера, за града на мечтите и града на слънцето, как да се овъзмезди през инвестиционен фонд и да си ходи”, заяви лидерът на КНСБ. От изявление на изп. директор на „Кремиковци” Александър Томов в петък стана ясно, че бъдещият собственик Константин Жеваго възприел идеите за бизнес парк край „Кремиковци”. Прамод Митал и „българската му компания от слугинаж” не само че не са изпълнявали плана за жизнеспособност на “Кремиковци”, но са го източвали на входа и на изхода, обявиха синдикалистите. Суровините за производство били купувани на високи цени, а стоманата – продавана на ниски. Според профсъюзните лидери в продължение на година те са сигнализирали всички държавни институции, че “има нещо гнило в "Кремиковци", че не се реализира програмата за инвестиции”, но нямало реакции. Пладнешкият обир "Кремиковци" е една драма в държавата, която показва тревожна симптоматика на безотговорност, на пладнешки обир на предприятие, с което са свързани 400 български фирми и над 100 000 работници, каза д-р Желязко Христов. В “Кремиковци” в момента работят близо 5400 човека, които произвеждат около 40 000 т стомана месечно при 105-110 хил. тона преди 2 години. В плана за жизнеспособност, съгласуван и одобрен от ЕК, са разписани конкретни ангажименти до 2011 г., които не се спазват, заяви Желязко Христов. За реконструкция и модернизация на мощности е трябвало да се инвестират 317 млн. лева в периода 2006-2009 г. Още $71 млн. трябва да се вложат и в мощностите с вредни емисии, за да отговарят на екологичните изисквания. За промяна на продуктовата структура с цел повишаване на ефективността и закриване на неефективни производства са необходими още 246 млн. лева. Нищо от това обаче не е свършено, категорични бяха от профсъюзите. Според председателя на КНСБ за това трябва да бъдат попитани петимата зам.-министри, които държавата е натоварила да контролират как “Кремиковци” изпълнява задълженията си. Това са Нина Радева – от Министерството на икономиката и енергетиката, от Министерството на финансите - Димитър Ивановски, Атанас Костадинов от МОСВ, Димитър Димитров – от социалното министерство, и от транспортното - Георги Петърнейчев. Протести напролет? Синдикатите обявиха, че очакват тройната коалиция да се произнесе по съдбата на "Булгартабак": незабавна приватизация или конкретни стъпки към оздравяването. Те запитаха заинтересована ли е властта да има и български въгледобив в условията на енергиен дефицит, да се приватизира ТЕЦ "Бобовдол"? Лидерите напомниха, че има сериозно забавяне при изграждането на сероочистващи инсталации на ТЕЦ “Марица-изток” 2 и държавата трябва да контролира процеса. Според д-р Тренчев нерешените проблеми не само в индустрията, но и в образованието и здравеопазването са толкова много, че “може и да се стигне до ситуация правителството да падне”. Ако направят големи гафове, ще ги постигне тая съдба, добави той. И двамата с д-р Христов не отрекоха, че напролет отново може да има протести. Митал купил “Финметалс” за $110 млн. Въпреки препоръките на МВФ през 1999 г. “Кремиковци” не беше ликвидирано, а приватизирано за 1 долар от “Финметълс холдинг". Според приватизационния договор купувачът поемаше дългове за 682 млн. лева, но впоследствие стана ясно, че общият им размер е за около 830 милиона лева. Приватизаторът не е изпълнил ангажимента си за инвестиции от 300 млн. лева – вместо това по-късно препродаде “Финметълс” на "Глобал стийл холдинг" за $110 млн., съобщиха вчера синдикалистите. Новият собственик на комбината е въртял милиони на 19 години Новият собственик на “Кремиковци” - 34-годишният украински милиардер Константин Жеваго, става финансов директор в ЗАО “Финанси и кредит” едва 19-годишен, съобщават руски онлайн издания, цитирани и у нас. През 1994-а вече управлява Полтавския миннодобивен комбинат, а след още няколко е един от най-богатите в Украйна. Едва на 24 години е и депутат в парламента. “Мъничкия Костя", както го наричат, днес има бизнес за близо $3 млрд. Твърди се, че за възхода му голяма роля изиграва познанството му от студентските години в Киев със Сергей Череп, син на Валерий Череп, който през 90-те години е министър на транспорта и ръководител на “Украгрострой”. Сергей Череп е и първият партньор в бизнеса на Жеваго. Не му липсва нюх и в политическата ориентация. За не повече от година - през 2003-2004 г., е бил в партията на проруския бивш премиер Виктор Янукович "Регионите на Украйна". Бързо се преориентира обаче към днешната премиерка и нейния “Блок на Юлия Тимошенко” и е част от бизнес кръга около самата Тимошенко. В бизнес биографията му не липсват и тъмни моменти - обвиняват го в подкупване на съдии и даже замесват името му в смъртта на шефа на Луганскоблэнерго Михаил Поляков. За групата му "Финансы и кредит", наречена още "Финики", се говори, че най-трудният период е бил през 2001-2002 г., когато са отстъпили позиции в металургията, енергетиката и химията. През 2005 г. се надигат искания за прокурорски проверки как е приватизиран полтавският комбинат и дали Жеваго не го източва. Тези лоши времена отминават и днес 34-годишният магнат действа с размах: смята да прави холдинг в машиностроенето с Искандер Махмудов, иска да купи АвтоВАЗ-Инвест и строи 3 металургични комбината. Контролираният от него холдинг “Ферекспо” е преговарял с ГАО "Черноморнефтегаз" за създаване на съвместно предприятие за разработка на черноморския шелф. “Ферекспо” е най-голямата в Украйна компания за добив на метална руда, в която Жеваго притежава 73%. В средата на 2007 г. той направи IPO на Лондонската борса, чрез което успя да набере 460 млн. долара за 25% от “Ферекспо”.