Бюрхан Абазов е роден с. Смирненски, област Русенска. Завършил е Висшия селскостопански институт в Пловдив, има следдипломна квалификация по маркетинг и мениджмънт. Бил е председател на Общинската поземлена комисия в във Ветово. От 2001 г. е директор на дирекция „Поземлени отношения” в земеделското министерство. По-късно е назначен за заместник-министър с ресор „Структурна политика, поземлени отношения, хидромелиорации и поливно земеделие”. Владее немски, руски и турски език. Женен, с две деца. - Г-н Абазов, от години се говори за комасация на земеделските земи у нас. Вече има и изготвена стратегия до 2013 г. Колко парцела трябва да уедрите по план? - Стратегията всъщност е част от един много дълъг процес. Той стартира през 2001 г., когато ние заварихме в земеделското министерство един закон за комасацията. Покрай него знаете, имаше много противоречия, но ние му дадохме ход. По това време все още имаше много „неизлекувани рани” от последната реформа и едва ли не този проект предвиждаше друга силова намеса в тези толкова деликатни отношения между хората, свързани с въпросите за земята. Затова предложихме няколко проекта, които да вървят едновременно и да се грижат за тази така чувствителна тема чисто в социален план. Първоначално стартирахме с промени в закона, които даваха т.нар. комасиране по ползване, тоест без промяна на собствеността. Тази крачка беше важна и резултатите се виждат: вече има огромни масиви от по 1000-2000 декара. След това въведохме поредната промяна в закона, която даваше право на доброволна комасация - този път с промяна на собствеността. Въобще философията ни не е да налагаме силови подходи, а да даваме възможности, от които собствениците, ако искат, могат да се възползват. Сега сме набелязали нови проекти за комасация, за които ще си партнираме и с инвестиционните дружества, и с религиозните организации, които също притежават много земя, и с големите собственици и арендатори. Решенията са си на собствениците - Казвате, че създавате възможности, но предвиждате ли стимули този процес на уедряване да тръгне? - Според тези изменения в закона и правилника, който тези дни ще влезе в сила, ще има разписана цяла нова глава „Уедряване на земеделски земи”. В нея е описана цялата технология и методика на този процес. Така или иначе намесата на държавата е само методически указания, административни облекчения във всякакъв смисъл и наблюдение на процеса. Решенията са си на собствениците. Повтарям: никой в това министерство няма амбицията да вкарва какъвто и да е режим, насочен против волята на собствениците. Да, подготвили сме стратегия, но все още няма нищо окончателно. Предстои да я обсъдим със земеделската комисия в парламента, със земеделци, ползватели и т.н. Знаете, и по програмата за селските райони има мярка за проекти за комасация, която ще тръгне 2009 г., така че трябва да създадем рамката за процеса. - И все пак вие най-добре знаете, че трудно хората се съгласяват да продадат земята си, дори и да не я обработват. С какви мерки ще подпомогнете процеса? Предвиждате ли данъчни облекчения, административна помощ, за да се отприщи процесът? - И като я продадат какво?! В тази стратегия ние сме изследвали и този феномен в България. В последните години е факт, че има бурно развитие на пазара на земеделски земи - и като ръст на сделките, и цените и т.н. Знаете, навлязоха и инвестиционни дружества, които притежават много земи. Въпросът е постигната ли е комасация и дали, ако облекчим условията за покупко-продажба, това ще се случи? Мисля, че по-скоро не. Исках да се промени законът за наследствата - Тогава какво трябва да се направи? - Този въпрос е много по-сложен. И най-добрите закони за комасация в света да направим, и да вложим милиони левове, докато земята се третира като всяка друга собственост, ще се въртим в омагьосан кръг. Земята има своя специфика и не може да се прави аналогия с другите недвижими собствености. Именно оттам започват нашите проблеми с оперирането с нея. Ето сега например, ако направим голям окрупнен проект, нищо не пречи на собственика да я раздели между тримата си синове и така пак да се разпокъса. Просто законът за наследството е такъв. Навсякъде в света земята се третира като по-специфична ценност. - От думите ви разбирам, че е необходима промяна в закона за наследствата, която да не позволява разпокъсването на земите? - Аз през 2002 г. предложих, още преди да пристъпим към изработването на нормативни документи, уреждащи комасацията, да спрем всички актове, които работят антикомасационно. Това можеше да стане като земята се унаследява по малко по-различен начин от общото правило, както е в други страни в Европа. Юристите обаче не приеха аргументите ми, тъй като не можем да се намесваме в правото на собственика да решава какво да прави със земята си. - Сега ще пробвате ли пак да направите тази промяна? - След отпора, който видях тогава, не виждам смисъл. Но земята, ако се изнесе като друг вид ценност, много неща биха се променили. - Преди време лансирахте идея за агенция по комасацията, която да администрира дейността по уедряването на земи да участва директно в този процес? Кога ще бъде създадена? - Агенцията е само един от възможните варианти. Аз не искам утре медиите да пишат пак „Ето пак измислиха някаква агенция”. - Какви са другите? - Възможно е да бъде агенция, дирекция в министерството, поземлена банка, национална компания или някаква друга форма. Просто трябва да има такъв орган. По-скоро е важно под каква форма този орган би бил по-гъвкав и има повече инструментариум за действие. Но нуждата от него е належаща. Ще ви дам пример - сега има големи инфраструктурни обекти като Дунав мост 2, магистрали и т.н. За тях трябват земи, които са разпокъсани. Ако има такъв орган, ще решава тези проблеми. - Какво мислят партньорите ви от тройната коалиция? Идеята за такава структура съществува от години, но беше отхвърлена. Защо мислите, че сега ще мине? - Когато обсъждаме стратегията за комасацията, вече ще стане ясно кой на каква позиция е. Преди малко говорихме за инвестиционните дружества, те сега имат идеи да си партнират по различни комасационни проекти. Аз няма да допусна държавата да стои безучастно в този процес и да няма водещата роля. Ние ще си партнираме с крупните собственици и ползватели. Ако някой си мисли, че може да има повече земя от държавата, общините или пък религиозните организации, просто не е вярно. Или пък да си мисли, че процесът ще върви само двустранно между бизнеса, не е най-правилният подход. Мисля, че всички го разбраха. - Как ще се гарантира прозрачността на тази нова структура? - Това винаги е най-важният въпрос. Обществото ни е свръхчувствително на тази тема. Затова първата ни задача е всичко да бъде точно, ясно и прозрачно. Вече имаме горчив опит от първото лансиране на националната компания „Земя” и затова всичко ще бъде открито. Гарантирам, че няма да има нищо „на тъмно”. - Добавка към пенсия срещу прехвърляне на собственост? - Появи се и друга ваша идея - държавата да предоставя чрез агенцията добавка към пенсиите срещу собственост върху земите. Това ще бъде ли въведено? - Това все още е една идея, която съществува в ЕС. В Унгария се прилага. Дали ще стане у нас, е въпрос на анализ и преценка. Никой не е казвал, че ще тръгне от утре. Не е тайна, че навсякъде в ЕС фермерите застаряват и това е една възможност, така да се каже, да бъдат „подмладени” заедно с уедряването. - А ще се комасират ли задължително земи на собственици, които не ги обработват? Лансира се преди време варианта, ако има 15% от земите в землище, в което другите собственици са съгласни на уедряването, те да бъдат комасирани принудително. - Аз съм съгласен да бъдат прилагани някакви мерки при необработваните земи и безотговорните собственици, но в никакъв случай да не се намесваме в собствеността. Съгласен съм да има способ, чрез който тази земя да се дава под аренда на някого, който ще я работи, ще произвежда от нея. Съответно парите на собственика й ще се акумулират в някаква сметка и когато той някога се сети за нея, ще знае кой я обработва и колко средства получава от нея. - Разбирам, че предлагате задължително ползване на запустелите земи, но без намеса в собствеността? - Да, прилагат се в различни схеми в различните страни. Но в никакъв случай никой няма идея да се меси в собствеността, то просто е правен абсурд е принудително това да се случи. Въпросите зададе Деница Ватева