Георги Велев Няма как да се подобри енергийната ефективност в България без сериозни промени в транспорта. Това се посочва в анализ на Агенцията за енергийна ефективност(АЕЕ). Според агенцията най-бързо нарастващ дял на енергийно потребление през последните 5 години е този на транспортния сектор. Все още най-голям е делът на потребление в индустрията – 37,2%, но най-бързо се повишава този на транспортния сектор. 70% от течните горива харчи транспортът Вече около 28% от енергопотреблението отива за превозите на стоки и хора. Според директора на АЕЕ Таско Ерменков близо 70% от течните горива, които се внасят у нас, се използват в транспорта. Той даде пример със задръстванията в София. „На ден в столицата се харчат около 600 000 л гориво само в задръстване – от престоя на колите на място“, каза Ерменков. Средно по около 2 литра гориво харчи всяка кола, която е в задръстване около 2 часа с пуснат двигател, обясни шефът на АЕЕ. Държавата трябва да обърне особено внимание на проблемите с трафика в големите градове, защото освен голямото количество енергийни суровини, които се ползват, се замърсява много и околната среда. През последните години най-много е нараснало потреблението на гориво в автомобилния транспорт, следван от железопътния и морския. Самолетите не са включени в списъка, защото са сериозен проблем в целия свят, а не само у нас, допълни Ерменков. Преговаря се със Столична община за повишаване на енергийната ефективност на транспорта в София. От АЕЕ са предложили на кмета Бойко Борисов да бъде насърчено използването на градски транспорт в столицата, както и да бъде по-добре развит електрическият транспорт – нови тролейни и трамвайни линии. Трябва да бъде ускорено и строителството на метрото, за да може повече софиянци да го използват, допълват от АЕЕ. Подземната железница е частично решение на проблема, но ако бъде добре развита, но не само с радиални, а и със свързващи ги кръгови линии, обясняват експерти. Според него автомобилният транспорт е първият, на който трябва да се обърне внимание от гледна точка на енергийна ефективност. 85% от колите у нас са над 10-годишни Друга причина за голямото енергопотребление в страната са и старите МПС-та, които караме. Около 85% колите у нас са по-стари от 10 години. А само 3,5% от автомобилите са на по-малко от 5 години. „Нещо, което в другите европейски страни се използва, за да попълва автоморгите, в България е в движение по пътищата”, коментира Ерменков. Старите коли са с по-голям разход на енергия и заради това нарастват и емисиите на вредни газове. От АЕЕ предлагат да се регламентира по-добре вносът на коли втора ръка. Трябва да бъдат въведени допълнителни данъци и по-високи екотакси върху този импорт. Тези коли са стари, което ги прави по-опасни и енергийно неефективни, каза Ерменков. „Превръщаме се в автогробницата на Европа с всички последици от това и за енергоемкостта, и за околната среда”, допълни шефът на АЕЕ. По данни на агенцията за периода 1996-2005 г. непрекъснато се увеличава делът на автомобилния транспорт в страната за сметка на по-енергоефективните жп и морски превози. Увеличава се бързо и броят на внесените автомобили за лично ползване, които са предимно стари. Проблеми също така има и с остарялата транспортна мрежа, която не се поддържа и ремонтира правилно. Влошено е и техническото състояние на автопарка ни заради намалените разходи за ремонт. В България не се използват и достатъчно качествени гуми, горива и масла, което допълнително намалява енергоефективността на сектора. И електрическите влакове са решение на проблема От АЕЕ предлагат да се вземат спешни мерки, с които да се намали потреблението на горивата, за да може страната ни да изпълни изискванията на ЕС по отношение на енергийната ефективност. Експертите от агенцията са на мнение, че трябва да се ограничи използването на лични автомобили в централните градски части на големите градове. За сметка на това трябва да се стимулира използването на влаковете като начин за придвижване, защото голяма част от линиите са електрифицирани, а така се отделят по-малки количества въглероден диоксид в атмосферата. В бъдеще се предвижда да се провеждат специални курсове за шофьорите, които да се научат да карат колите си по-икономично. Водени са разговори и с Министерството на транспорта и съобщенията да се развият по-добре възможностите и за комбиниран транспорт на стоки. За подобряване на ефективността трябва да се разшири и инвестира в използването на вътрешния речен и крайбрежния морски транспорт. Липсват стимули за биогоривата Освен тези мерки трябва да се стимулира и използването на различните видове биогорива у нас, смятат от АЕЕ. От 1 януари влязоха в сила и промените в закона за енергетиката и в наредбата за биогоривата, според които от началото на тази година на местния пазар трябваше да започнат да се предлагат смески на биогорива с обикновени. Заради проблеми с намалението на акциза и липсата на лаборатория за контрол на качеството по бензиностанциите все още не се предлага екогоривото. 4,9% ръст в първичното потребление на енергия и 9,8% ръст в крайното енергийно потребление е отбелязала България в периода 2000-2005 г., коментира Ерменков. Той обясни, че благодарение и на това е постигнат ръст от 29% на БВП. Делът на ядрената енергия е бил 24% през 2005 г., но сега е значително по-малък заради извеждането от експлоатация на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй", каза Ерменков. Въглищата имат дял от 34,6% от първичното енергийно потребление, а природният газ - 14 на сто. Биомасата е с дял от 3,6%, а възобновяемите енергийни източници - 2%. Останалата част от потреблението се пада на вносните нефтени продукти. Ерменков заяви, че ако първичната енергийна ефективност е останала на нивото от 2000 г., то е трябвало да изразходваме с 5 млн. тона повече нефтен еквивалент, за да постигнем този ръст на БВП. Европарламентът даде бонус на автоиндустрията Европарламентът одобри доклада CARS 21, според който страните - членки на ЕС, трябва да инвестират повече средства за нови технологии, които да помогнат за намаляването на вредните емисии газове, отделяни от автомобилната индустрия. Освен това депутатите се съгласиха, че трябва да се даде повече време на производителите, за да изпълнят задълженията си за орязване на вредните емисии газове. Те препоръчаха граница от 125 г/км, която да бъде изпълнена от автомобилната индустрия до 2015 г., а ЕК искаше границата да е 120 г/км. Също така ЕП се съгласи, че колите могат да отделят повече въглероден диоксид, ако това се налага от задължителните системи за безопасност, вградени в автомобила. Някои от тях увеличават значително теглото на автомобила и това води до по-голямо количество отделяни парникови газове. Европейската автомобилна индустрия произвежда 19 млн. моторни превозни средства годишно и осигурява пряко работа на 2,3 млн. души и косвено – на близо 10 млн. души.