Георги Велев, Михаил Рангелов Стартът на Годината на Русия в България ще се запомни – визитата на руския президент Владимир Путин на 17 и 18 януари ще е виза за старта на геостратегически проекти – газопровод, нефтопровод, АЕЦ, ферибот. Като обекти от такъв мащаб очакванията са, че те ще променят не само картата на региона, но и тази на Европа. В състава на руската делегация са шефове на "Газпром", РАО "Единна енергийна система", "Транснефт" и "Атомстройекспорт". Първи подпис „Син поток 2“ - проект за 10-12 млрд. евро Договорът за строителството на газопровода „Южен поток“, който предстои да се подпише, е от геостратегическо значение и за България, и за Русия. За първи път за „Син поток 2“ – първият е по дъното на Босфора и партньор е Турция, се заговори в началото на май 2007-а – тогава премиерът Сергей Станишев и министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров бяха на визита в Москва. Решението на Русия да инвестира в друг трансевропейски газопровод с капацитет не по-малко от 30 млрд. куб.м годишно се свързва както с важността на европейския пазар за „Газпром“, така и със стремежа да бъде заобиколена Украйна. Допълнителен тласък за реализацията на „Южен поток“ оказаха и трудностите, които Русия изпитва, в опитите си да убеждава балтийските страни „Северен поток“ да преминава през техния шелф в Балтийско море. „Южен поток“ ще минава по дъното на Черно море и ще излиза на българска територия близо до Варна. Оттам съоръжението ще се разделя на две - едната част ще продължи на северозапад през Сърбия или Румъния и Унгария за Австрия. Другото разклонение ще минава през Гърция до Италия. Европейската комисия обаче се опасява, че този проект е алтернатива на газопровода „Набуко“, който също ще преминава през България (ако бъде реализиран). Акционери с равно участие в „Южен поток“ са италианската компания „Ени“ и „Газпром“. Според плановете на Русия общата дължина на тръбата ще е около 900 км, а максималната дълбочина - над 2 км по дъното на Черно море. По газопровода ще могат да се пренасят около 30 млрд. куб.м газ до Централна и Южна Европа. Проектът се оценява на около 10-12 млрд. евро. Очакванията са само от транзитните такси по „Южен поток“ България да получава между 250 и 400 млн. долара годишно. Втори подпис Кредит от 3,8 млрд. евро за втора атомна? Очаква се да бъде подписан основният договор за строителство на АЕЦ „Белене“. Изпълнител на проекта е руската компания „Атомстройекспорт“, която подписа предварително споразумение с НЕК в края на 2006 г. Подписи под него сложиха директорите на НЕК Любомир Велков и Мардик Папазян в присъствието на бившия вече енергиен министър Румен Овчаров, а строежът на централата първоначално трябваше да започне през 2007 г. Година по-късно все още не е избран и стратегически инвеститор на НЕК, нито банката, която ще кредитира изпълнението му. Преди визитата на Путин обаче настъпи раздвижване и вместо в края на януари, както бе обявено, още на 9 януари петте компании подадоха подобрени оферти за инвеститори на 49% от „Белене“ – ЧЕЗ, Е.ОН, РВЕ, „Електрабел“ и „Енел“. Визитата на Путин може да отпуши и проблема с кредитирането на проекта, което определено среща затруднения. Още през декември 2006 г. Руската федерация ни предложи кредит от 3,8 млрд. евро при условието на държавни гаранции. Трети подпис Петролопроводът Бургас-Александруполис – близо $1 млрд. По време на първата си визита през 2003-та у нас Владимир Путин даде сигнал за старт на проекта за нефтопровод Бургас-Александруполис. Пет години по-късно – по време на второто му посещение, ще се парафира и договорът за учредяването на Международната проектна компания „Бургас-Александруполис“. Проектът, който по предварителни изчисления е за около $900 млн. - $1 млрд., е алтернатива за освобождаване на задръстените от танкери проливи Босфора и Дарданелите. В компанията са включени трите страни - участнички по проекта – България, Гърция и Русия. В края на 2007 г. на среща на акционерите в Атина бе решено дружеството да бъде регистрирано в Холандия. 51% в него държат руските компании, а България и Гърция си разделят по 24,5%. До средата на лятото на 2008 г. се очаква да започне реалното строителство на съоръжението, прогнозираха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Водещите фирми в проекта са руските „Транснефт“, „Роснефт“ и „Газпромнефт“. От българска страна държавната проектна компания „Бургас-Александруполис БГ“ държи дела от 24,5%. Акционери в нея са държавните „Техноекспортстрой“ и „Булгаргаз“ , а председател на Управителния й съвет е Стефан Гунчев, шеф на кабинета на строителния министър Асен Гагаузов. Гръцките акционери в проекта са частните компании “Хеленик петролиум” и “Траки” - с общо 23,5%, а 1% държи държавата. След изтощителни преговори през ноември - по време на посещението на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров в Москва, Русия склони да осигури петрола, необходим за тръбата. По съоръжението трябва да се транспортират първоначално около 35 млн. т суров нефт всяка година с тенденция да бъдат увеличени до 50 млн. тона годишно. От транзитни такси в нашия бюджет ще влизат между 35 и 50 млн. долара на година, обеща Гагаузов. Четвърти подпис Фериботът Варна - Кавказ Енергетиката доминира тази втора визита на Путин , но и транспортните министри на България и Русия - Петър Мутафчиев и Игор Левитин, също ще подписват. Предстои да се парафират два документа за създаване на пряка фериботна връзка България - Русия, между пристанищата Варна и Кавказ. Целта отново е да бъде избегната Украйна като транзитна страна, тъй като това спъва стокообмена ни с Русия. Фериботната връзка е част и от логистиката на проекта АЕЦ „Белене“ и двата тръбопровода през наша територия. Москва неколкократно заяви намерението си да превози по вода необходимото за строежите оборудване. Освен че се намаляват разходите, се елиминира и участието на транзитни страни. В момента почти всички товари между Русия и България минават през Украйна. Българските спедитори се оплакват от нетърговските методи, които Киев използва. Тръгне ли фериботът, отпадат възможностите Украйна да използва административни лостове върху търговията ни с Русия. Вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин съобщи, че се обмисля още един проект - за свързване на направлението Дунав – Черно море с мрежата от плавателни реки и канали в Русия, които имат излаз до европейски пазари. Извън подписите Столичното парно е на тезгяха, ами „Булгаргаз“... Посещението на руския президент съвпада с началото на подготовката за приватизация на столичната „Топлофикация“. Към продажбата й от страна на „Газпром“ заявка беше дадена още преди година. Но със сигурност големите апетити още от времето на премиера Жан Виденов са насочени към „Булгаргаз“ - макар че приватизацията му не предстои тази година (въпреки преструктурирането)... „Русия и България заедно в независима Европа“, пожела през март 2003-та Путин по време на тържествата на връх Шипка. Едно е сигурно – пътят на Русия към Европа минава (и) през българската енергетика. Калфин: няма да сме по-зависими от Русия От Русия получаваме основно природен газ и нефтопродукти, каза вчера по БТВ вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин. Според него страната ни няма да стане по-зависима въпреки многото проекти, свързани с руски компании. „Страната ни трябва да използва своето местоположение по отношение на логистика и инфраструктура и по този начин да получи и финансова изгода от проектите”, допълни Калфин.