Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

---

Визитка:

Георги Прохаски е роден през 1956 г. Завършил е международни икономически отношения в УНСС. Направил е докторат в Московския институт за световна икономика и международни отношения. Бил е изпълнителен директор на фондация “Отворено общество”, председател на Българската фондова борса, преподавал е в УНСС. Основател и съпредседател на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) от 1997 г. В момента е негов председател.
Ако приходите в бюджета не се увеличат през първата половин година, след това бюджетът трябва да се коригира с орязване на разходите, каза икономистът, когато представи редовния тримесечен доклад на ЦИР “Икономиката на България – април 2010 г.“. Тогава той предупреди, че освен във финансова, ние се намираме и в структурна криза, тъй като нямаме сериозни отрасли в обработващата промишленост, които да генерират нов растеж.

---

- Г-н Прохаски, още когато се обсъждаха 60-те антикризисни мерки, в интервю за „Класа“ вие посъветвахте правителството да не изчаква дълго и тествайки мерките, да подготвя нов бюджет. Спомням си, дори казахте, че юни месец е подходящото време за приемане на корекцията, ако се установи, че такава промяна е наложителна. Прогнозата ви се оказа вярна и затова е любопитно вие да коментирате появилите са информации за промяната на държавните сметки.

- Смятам, че при създалата се ситуация актуализацията на бюджета е нормалната стъпка, която българското правителство предприема. Сега е последната възможност да се направи това по един разумен начин. За да има някакъв реален ефект, актуализираният бюджет трябва да е приет до средата на годината. А и най-важното е, че наистина е необходимо да се премисли какво точно да бъде съкратено от отделните пера на бюджета. Винаги съм казвал, че не е добре да се реже от всякъде по малко, така както обикновено се прави.

- Според първите коментари на работодателите, участвали в тристранния съвет, е обсъждан вариант, при който дупката в хазната ще е 4,8% от БВП. Дефицитът на новия бюджет ще е 3,9% пък съобщиха от правителствената пресслужба. Как ви се струват тези стойности?

- Често казано, малко ме смущава високия процент на дефицита и при двата варианта, за които се съобщава. Продължавам да смятам, че трябва да се вместим в 3-процентния дефицит, защото независимо от общата обстановка в еврозоната ние трябва да се стремим към членство там.

- Ако обаче в парламента бъде гласуват по-голям от 3% дефицит, това означава ли, че се отказваме временно от еврозоната в близко бъдеще?

- Поне в рамките на тази и следващата година – да. За да покажем, че отговаряме на изискванията трябва да имаме поне 1 година, в която сме влезли в задължителните параметри. Очевидно правителството е преценило, че през 2010-а и 2011 г. няма да можем да изпълним критериите или пък, че общата ситуация в Европа и в еврозоната конкретно не би позволила да се кандидатства успешно в предварителния механизъм. И поради това е по-добре да си решаваме вътрешните проблеми и да пооставим за малко тази цел. Не съм съгласен с подобен подход. От гледна точка на стратегическото развитие на нашата икономика, имайки предвид интересите на бизнеса и въобще на цялата държава, трябва да използваме и най-ранната пролука за влизане в еврозоната. А дали такава възможност ще се отвори до края на тази година или – не, едва ли някой може със сигурност да предвиди.
Заради намалените приходи трябва да бъдат намалени и разходите – няма друг начин. Но ако има начин да се свие още дефицитът, за да остане в рамките на 3%, това би бил добрият ход. Така ще докажем, че в тази сложна ситуация можем да харчим горе-долу спрямо приходите си. Не бива да изоставяме стратегията за членство в еврозоната независимо от проблемите й в момента. Те могат да бъдат решени още през есента. И тогава ние ще се окажем в ситуация, че бихме могли да кандидатстваме, но сами сме си затворили пътя за известен период от време.

- Само преди две седмици финансовият министър Симеон Дянков каза, че допълнителните разходи, които се налагат, ще увеличат дефицита максимум до 3%. В Центъра за икономическо развитие наблюдавате под лупа ситуацията у нас, какво извънредно нещо може да налага сериозното увеличение на недостига в хазната?

- Очевидно е, че спадът през първото тримесечие беше малко по-голям, отколкото се очакваше, но той частично се дължи и на по-ниските данъчни постъпления, които също играят определена роля при изчисляването на БВП. По-скоро опасенията от занижените приходи и заедно с това необходимостта от определени разходи, явно са довели до това решение. Но то е по-скоро отстъпление от стратегията в името на тактически решения, отстъпления пред някакви моментни искания. Поддържането на нисък бюджетен дефицит не бива да се приема единствено и само заради влизането ни в еврозоната. Дефицитът трябва да е нисък, за да се поддържа финансовата дисциплина в държавата.

- Решението бюджетният дефицит да се финансира с 2 млрд. лв. от фискалния резерв, който от 6,5 млрд. ще се свие до 4,5 млрд. лв., крие ли някакви рискове?

- През последните години нямаше практика на сериозни дефицити. Дори обратното – имахме излишъци и от там се формира и този резерв. Много е сложно да се отговори на въпроса къде е критичната граница. Ако разчитаме, че сегашният дефицит е в резултат на еднократно действащи фактори и през следващата година те няма да се повторят, тогава може би това е удачен подход. Но как можем да бъдем сигурни? Въобще възможно ли в този изменчив свят, в тази бързо променяща се международна среда ние да сме убедени, че ситуацията няма да се повтори, че няма да се проявят нови кризисни процеси, в които България ще трябва да действа чрез своя резерв, или да се яви на международните пазари да тегли заеми при нормални условия. Едно намаляване на резерва ни означава покачване на цената на ресурса, който може да взимаме. Означава и задържане на лихвените проценти, а всичко това ще се отрази неблагоприятно на страната и на бизнеса. Нивото 4,5 млрд. лв., което се споменава тези дни, е близо до опасната граница. Голяма част от резерва са различни фондове (резервът на здравния фонд, на осигурителната система и др.), които не могат да се използват за покриване на появили се нужди. Т. е. онова, което остава като резерв, ще е съвсем символично. Затова смятам, че този ход е доста рисков, може да бъде направен само ако сме абсолютно сигурни, че подобна извънредна ситуация не би могла да се повтори през следващата година.

- Какви са вашите очаквания за икономиката през 2010 г.?

- Очаквам подобряване на икономическата обстановка, но все пак не бива да се действа толкова рисково. На този етап един заем от международните пазари, който да влезе във фискалния резерв и след това частично да се използва за покриване на дефицита, би бил по-разумният вариант. Знам обаче, че идеята е да не се правят допълнителни разходи. Все пак възможно е в момента да се обмисля някакъв компромисен вариант, да се казва, че се взима ресурс от фискалния резерв, но да се подготвя заем, за който да не се дава публична информация. Бих разбрал подобна позиция. По правило, ако подобна информация бъде обявена предварително, това обикновено стеснява възможностите на едно правителство. Лично аз смятам, че рано или късно такъв заем ще бъде договорен. Но веднага искам да уточня, че не съм привърженик на кредит от МВФ на този етап, защото това допълнително би намалило гъвкавостта, която управлението има при решаването на определени проблеми.

- Когато се коментираха 60-те антикризисни мерки, вие изказвахте опасения, че ще бъдат реализирани онези, които спасяват пожарно ситуацията. А онези, които биха осигурили добра бизнес среда и условия за дългосрочно развитие на икономиката, постоянен и висок растеж, ще бъдат забравени. Днес какво мислите?

- На този етап се вижда, че основно се търсят решения на краткосрочните трудности и не се обръща достатъчно внимание на структурните проблеми на българската икономика. До момента това за съжаление се оказва слабост на това правителство. Разбира се, то реализира и добри ходове, но не се вижда цялостна дългосрочна политика. Нашата икономика страда от структурна криза, защото нямаме сериозни отрасли, които да са генератори на нов растеж след кризата. Това трябва да е фокусът на вниманието и много да се работи в тази посока.