Надежда Бочева
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

БДЖ може да спестят около 1 млн. лв. годишно от стопанисването на 11 сгради, разположени на ключови места в областните градове. Това е едно от предложенията на синдикатите за оздравяване на държавната жп компания.
„В момента дъщерното дружество за товарни превози, което е най-закъсало финансово, е дало сградите си в София, Пловдив, Варна, Бургас и други градове на Транспортна полиция. Само разходите за консумативи за тях са 150 000 лв. годишно, а цялостната издръжка вероятно стига 1 млн. лв.“, каза пред „Класа“ председателят на Синдиката на железничарите Петър Бунев. Той посочи, че в същото време дружеството за товарни превози е под наем в сградите на Националната компания за железопътна инфраструктура (НКЖИ). Положението е наследено още от времето, когато БДЖ и НКЖИ бяха една компания.
„След като БДЖ нямат нужда от тези сгради, по-добре да ги продадат на МВР“, предлага синдикалистът.
Както „Класа“ съобщи, в момента в БДЖ се обсъждат различни мерки за преструктуриране, за да се оздрави дружеството и да се подобрят пазарните му позиции. Една от идеите е държавният превозвач да стане холдинг.
„В Германия железниците имат и холдингова структура, въпросът е дали при преструктурирането на една компания политиката й минава на друго ниво“, коментира Владимир Дунчев, управител на частната компания БЖК.
Според източник на „Класа“ се обсъжда още продажбата на сгради и терени, както и на вагони и локомотиви. Предвижда се още закриването на 31 товарни гари. С това хем ще се увеличат приходите на железницата, хем разходите ще се намалят.
Междувременно синдикатите твърдят, че в програмата за стабилизирането на железниците има вътрешни противоречия. От една страна, в нея се поставя като цел увеличаване на пазарния дял и приходите, а от друга страна, се закриват дейности. Основно възраженията на синдикатите са срещу идеята от БДЖ да бъдат съкратени 1200 души оперативен персонал. Затова железничарските организации се оттеглиха от социалния диалог, като предложиха междувременно програмата да се оцени от външен консултант, а по нея да има и публичен дебат.