Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Визитка:

---

Томислав Дончев е роден на 6 август 1973 г. в Габрово. Завършил е математическа гимназия. Има магистърски степени по философия и по стопанско управление от Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Специализирал е „Подпомагане на високотехнологични малки и средни предприятия и научно-развойни стартиращи фирми” в Института НЕГЕВ, Израел. Завършил е курс в Академията по бизнес менторинг в Оксфорд.
Бил е изпълнителен директор на Високотехнологичен бизнес инкубатор-Габрово, програмен директор в Институт “Отворено общество”. Кмет е на Габрово от ноември 2007 г. до 18 март т. г., когато беше избран за министър по управление на средствата от ЕС.
Женен с един син.

---

- Г-н Дончев, какво показват последните данни от усвояването на еврофондовете у нас? Ако, образно казано, подредите оперативните програми по успешност, коя е в началото на класацията и коя – на дъното?

- От общо 15 млрд. лв. само по оперативните програми са усвоени повече от 3,6%. Договорените средства наближават 28%. Искам обаче да обърна внимание, че две трети от тази сума е разплатена през последните 7 – 8 месеца. Темпът на плащане на месечна база се е увеличил 7 пъти в сравнение с времето отпреди година. Темпът на договаряне пък е нараснал 1,5 пъти. Разбира се, България е изтървала много и трябва да се движи бързо. Да припомня само, че през цялата 2007 г. ние едва ли имаме извършено плащане, а в момента сме вече в средата на програмния период. С най-висок рейд на изпълнение е ОП “Административен капацитет“ (ОПАК) – разплатени са близо 22% от средствата, но тя е малка програма. С добри резултати е ОП “Техническа помощ“, която също не е голяма, изплатените суми доближават 6%. В по-големите програми, които са в центъра на интереса, например ОП “Развитие на човешките ресурси“ плащането е 4,8%. С окуражаващи темпове се движи ОП “Регионално развитие“ с над 3,5% усвоен ресурс и ОП “Околна среда“ - с реално платени 3,4%. В дъното на класацията са ОП “Транспорт“, където плащанията доближават 3%, и ОП “Конкурентоспособност“ с малко над 1% усвояемост.

- Повече от месец отговаряте за управлението на средствата от ЕС у нас и сигурно вече имате ясни отговори на въпроса защо в средата на програмния период резултатът е символичен ?

- Това безспорно са незадоволителни стойности. Но обръщам внимание, че преди месец, когато поех ангажимента за координация и управление на средствата от ЕС, бяха платени 2,8% от ресурса, т. е. само за месец сме добавили почти процент. На първо място сред проблемите бих поставил ниската готовност с технически проекти за големите инфраструктурни съоръжения, което основно забавя ОП “Транспорт“. Хубаво е да имаме голямо желание, да сме описали в планови и стратегически документи, че искаме да строим, но съвсем друго е да са минали всички процедури по ОВОС, да има разрешително за строеж, да е извършено отчуждаването. Цикълът на един голям инвестиционен проект понякога е 3 години. При условие, че имаме право да изразходваме средства от 1 януари 2007 г., сами разбирате кога е трябвало да започнат реалните действия. Притеснението е, че дори оттук нататък някой да не спи, да се хвърлят всички усилия, може да се окаже много късно. Но темповете, с които се работи по ОП “Регионално развитие“ и „Околна среда“, където основни бенефициенти са общините, са окуражаващи. По „Околна среда“ са договорени близо 29% от ресурса, а по ОП “Регионално развитие“ - 30%.
При тези програми плащанията трябва да се извършат максимално бързо. Но ситуацията в различните общини е разнолика – някои изпълняват двуцифрено число проекти, а други нямат нито един проект. Съществуват общини с проекти, които вече са влезли в нередност и може да бъдат наложени финансови корекции, което няма да се отрази добре на местните бюджети. Затова съветвам всички колеги да бъдат много прецизни, особено при процедурите на Закона за обществените поръчки, който е най-критичната територия.

- Според сдружението на общините следващата година ще е проблемна, защото тогава приключват доста проекти и трябва да се осигури цялото съфинансиране.

- Не мисля, че това ще е кой знае какъв проблем, защото съфинансирането в повечето случаи е в скромни размери. При някои мерки е от порядъка на 15%, но в повечето случаи през тази година трябва да се осигурят само 5% от сумите. Трябва да е ясно, че от съфинансиране не може да се избяга, защото е допълнителен фактор, който регулира желанията да се строи и дисциплинира, когато се определя стойността на инвестицията. А от ЕК смятат, че съфинансирането създава чувство за собственост. Но ние правим всичко възможно, за да се съобразим с мнението на сдружението. В началото на май в МС ще бъдат внесени промени в ПМС 121. Целта е повече информация да е достъпна възможно най-рано. Още през декември и началото на януари ще бъде публикувана максимално детайлна справка не само какви операции ще се отварят през годината, но и какви дейности ще бъдат допустими в рамките на всяка операция. Така всеки бенефициент рано ще си направи сметката какво и кога ще се отваря, какви дейности ще са допустими, за да може да започне проектиране, да прави количествено-стойностна сметка, спецификации и т. н. Поне 10 дни предварително ще се публикуват насоките за кандидатстване и ако има някакви остри възражения, те да бъдат представени на управляващия орган. Разбира се, процедурите за големите инфраструктурни проекти не биха могли да бъдат много опростени, защото си има специфични изисквания, наблюдават се внимателно и от ЕК. Но примерно по Програмата за развитие на селските райони нещата са доста опростени, в някои случаи са почти на ниво да се попълни заявление.

- Ресурсът на някои от атрактивните мерки на ОП “Регионално развитие“ е изчерпан, но има много чакащи проекти. Възможно ли е да прехвърлят средства от други мерки? Ще се пренасочват ли и средства в ОП “Транспорт“ от едни проекти към други, които са по-важни, а изпълнението им е по-реално в рамките на този програмен период?

- Към момента не са задвижени процедури по релокация на средства в ОП “Регионално развитие“, макар че теоретично е възможно. Не бива обаче да се забравя, че все още има неотворени мерки и не се знае какъв ще е интересът към тях. В крайна сметка оперативната програма е интегрална цялост, чиито цели се постигат чрез всички операции.
В ОП “Транспорт“ вероятно ще има релокация на средства, но към момента няма да ви кажа нищо по-конкретно. В крайна сметка всичко е въпрос на детайлен анализ. Съгласете се, че не мога така лековато да съобщя, че се отказваме от нещо, след като няма финално становище.

- Като се гледат данните, излиза, че бизнесът проявява най-слаб интерес към европейския ресурс, защо?

- Бизнесът проявява голям интерес, но в програма „Конкурентоспособност“ най-драматично са забавени плащанията. Получавам множество жалби от фирми, които 7-8 месеца си чакат финансирането. Виновна е свръхбюрократизираната процедура. Системата е така скроена, че едно нещо се прави по два и три пъти и се губи време. Моето притеснение е да не откажем бизнеса от тази програма, защото тя притежава най-голям потенциал за напредък. Тук имаме хиляди кандидати и при по-добра кройка на административната процедура числата биха могли бързо да се променят. Смятам, че трябва да се определи максимален срок, в който да бъдат извършени плащанията, а при просрочия да се налагат наказателни лихви на управляващия орган. Важно е стартирането на инструмента „Джереми“, което ще се случи през следващите месеци.

- Някои от работодателските организации предлагат част от дейностите по управление на европарите да бъдат аутсорснати. Например, така и така банките разглеждат проектите, за да кредитират проекта, не може ли да участват в оценката и контрола на изпълнението им?

- Системата, която работи в България, е далече от съвършенството. Добрият модел на използване на средства от ЕС предполага висока степен на децентрализация, основната работа да се върши в регионалните звена, а управляващият орган да приема по-големи принципни отговорности. Само че, ако започнем да променяме системата, все едно да спрем влака за половин година. Очевидно е, че подобно нещо не можем да си позволим. Възможни са облекчаване и опростяване на процедури, но радикални промени не са възможни, твърде късно е. Опитът на други страни познава най-различни варианти, използват се банки, големи неправителствени организации. Някъде така са опростявали помощта за бизнеса, че са създали съвсем прости изисквания към фирмите и те получават финансиране до изчерпването на наличността. Задачата ни оттук натам, използвайки опита си, да планираме по-умно следващия програмен период. А това ще започне да се прави тази година в централното координационно звено.

- Каква е вашата прогноза, имате ли притеснения, че може да „пропуснем“ сериозна част от предвидените за страната ни европейски средства?

- Нямам навика да се сковавам от притеснения. Трендът в момента е стръмен, върви нагоре, ситуацията коренно се променя. Целта е удвояване, дори утрояване на съществуващите плащания. Разбира се, няма да стигнем нивото на страни, които имат усвояване от порядъка – 101 – 102%.

- 50% възможно ли е за нас?

- Такава цел е твърде скромна. При всички положения резултатът ще е по-висок в рамките на програмния период.