- Г-н Манчев, цените, на които ТЕЦ-овете от района на „Марица-изток“ продават ток, станаха известни наскоро. Може ли да се каже, че те са сходни с цената на тока, който ще се произвежда от АЕЦ „Белене“?
- Не може да се сравняват. Около 60 евро/мвтч ще бъде токът, който се продава от АЕЦ „Белене“ като цена, но себестойността му ще бъде 35-38 евро/мвтч. Така че цената на тока от двете централи – ТЕЦ „Енел Марица-изток 3“ и ТЕЦ „AES Гълъбово“, е по-висока.

- Тогава защо тези проекти се дават за пример, че са добри?
- Ами защото ние имаме двойни стандарти. Ако е западен инвеститорът, е много добър, ако обаче той е смесен с източна компания, той моментално става много лош.

- Възможно ли е цената на тока от тези централи да бъде намалена?
- Не, няма как да се случи това. Не могат да се развалят и дългосрочните договори с НЕК, защото неустойките там са огромни. Те са процент от непроизведените количества плюс допълнителни неустойки.
Това е много тежък политически въпрос. AES е американска компания. Американската страна веднага ще застане зад своята компания. Когато някой е гледал бизнес плана на тази централа, е трябвало да го каже това нещо. Контрактът за строителството бе подписан от бившия премиер Иван Костов през последната седмица от неговото управление.
Проектът за рехабилитация на ТЕЦ „Марица-изток 3“ също стартира при това управление. Тогава се направи малък консорциум между НЕК и компанията „Ентърджи“. Впоследствие двете компании трябваше да направят големия джойнт венчър, като оценяват капиталови вложения - оценяваше се колко струва ТЕЦ „Марица-изток 3“ и тя се апортира в това дружество като собственост на НЕК. По-късно бе оценена и инвестиционната програма на „Ентърджи“, от което се получи това съотношение на дяловете – 27% за НЕК и 73% на „Ентърджи“. От своя страна американският инвеститор продаде своя дял на италианската компания „Енел“ и така те станаха партньори на НЕК. Условие за инвестицията бе да има и дългосрочен договор за изкупуване на електроенергията заедно с ескалация на цената на тока. Ескалацията е най-нормалното нещо за оценка на актив и продукт, който се произвежда за дълъг период. Смесеното дружество много се забави с реконструкцията на ТЕЦ-а. Вместо тя да се направи за 3 г., стана за 7 г. И чак след този период консорциумът има договор за изкупуване на електроенергията.
При ТЕЦ „Марица-изток 1“ е същият случай. За нея се направи търг, в който участва дори и японска компания. Имаше т. нар. Компания от „тримата неизвестни герои“ - 3C. Тя спечели търга и препродаде проекта на американската компания AES. Дружеството от САЩ е подходило нормално с бизнес плана си към проекта. Но от момента, в който се е сключил договорът с AES, сигурно цената на въглищата се е утроила.
А цената на твърдото гориво се утвърждава от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Цената на тока обаче се определя от ДКЕВР. Така регулаторът няма въздействие върху най-големия компонент в цената – горивния. Това е абсолютно неправилно като поведение на този пазар. И с години говорим за това.
Тези количества се купуват от НЕК. А общественият доставчик може да компенсира скъпата енергия чрез количествата, получени от АЕЦ „Козлодуй“. Голямата част от тази електроенергия отива за гражданите. Затова се получава такава огромна разлика между това, което произвеждат АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“, и продажната цена на тока на електроразпределителните предприятия. Само по себе си от получената цена на тока от АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“ би трябвало НЕК да е на печалба. Проблемът е, че се миксира всичката останала енергия и тя се сравнява със средната цена въобще на енергията в България. Това не е правилно и трябва да се променят моделите на ценообразуване, да стане ясно къде какво се прави.

- Трябва ли тогава цената на въглищата да се определя от ДКЕВР?
- Да, и да бъдат ясни разходите, които правят дружествата. Това, че ще се уволнят хора, ако е необходимо – да се направи, криза е.
При ценообразуването трябва да се преразгледа много внимателно таксата за пренос на електроенергия. Тя е 8,5 евро/мвтч, но трябва да се прецени и таксата, която е за мрежите ниско напрежение, собственост на ЕРП-тата. Там тя е над 30 лв./мвтч. Затова и на 88 лв./мвтч, като се сложи и тази такса, цената за потребителя отива над 120 лв./мвтч.
Наистина трябва да се видят инвестиционните програми на компаниите, да ги карат да работят с привлечен капитал, а не със собствени средства. Защото, като работят със собствени средства, дружествата си слагат големи разходи, а по договор им е разрешено да имат 16% рентабилност. Няма контракт, по който да има 16% лихва.
При НЕК също трябва да се разгледат нещата. От тази такса от 8,5 евро/мвтч 3,5 евро отиват за поддържане на студен и горещ резерв. Останалите 5 евро се делят на поддръжка и развитие на мрежата високо напрежение. И там трябва да се обърне внимание това достатъчно ли е или не. А за таксата от 5 евро да се каже каква част от нея отива за развитие на мрежата и къде се събират тези суми.

- Според вас възможно ли е държавата да получи дивиденти от печалбата на ЕРП-тата?
- Не знам дали са в такъв размер, но въпросът е изключително правилен. Парите не са плащани през тези 5 г. и сега държавата трябва да си ги потърси. Какво ще се случи, не знам, но това трябва да се дискутира.
Ако през последните години представителите на държавата са взимали решения на общите събрания на дружествата печалбата да не се разпределя между акционерите, а да се реинвестира, тогава държавата да търси сметка от самата себе си защо е позволила на своите представители да направят това. Говорим за решения, одобрени от няколко енергийни министри – Румен Овчаров, Петър Димитров и Трайчо Трайков.
Според управляващите през тези пет години едва ли не трите дружества са реализирали печалба от 3 млрд. лв. общо за всяка година. И оттам смятат, че държавата с нейните 33% дял може да вземе около 1 млрд. лв. Това са горе-долу сметките, които най-вероятно не са верни.

- Според министър Трайков строителството на АЕЦ „Белене“ може да бъде завършено в срок. Така ли е?
- Това няма как да се случи. От момента, в който се излеят първите количества бетон на фундаментната плоча, започват да текат 59-те месеца за строителство. Това означава най-рано през 2016 г. да се завърши строежът.
Това забавяне неминуемо води до оскъпяване на проекта, поне по инфлационния индекс. В момента според нас забавянето е с около година и половина, но не може да се каже колко се е оскъпил проектът. Ако инфлационния индекс за този период е около 3-4%, то говорим за оскъпяване на проекта с около 200 млн. евро. И това е върху цялата му стойност от близо 4 млрд. евро.

- Има ли други кандидати за инвеститори в проекта освен Русия?
- За да ги видим тези инвеститори, трябва да имаме процедура и по проекта да се работи. Смятам, че държавата трябва да приеме предлагания заем от Русия, за да може да се убедят инвеститорите, че този проект е жив. Те няма да дойдат на мъртъв проект. Не знам какво толкова се притеснява правителството да вземе 2-та млрд. евро кредит за АЕЦ „Белене“. Те не товарят бюджета по никакъв начин. А от тази сума половината от парите ще се изразходват в България – за строителство, цимент, желязо и за инфраструктурните обекти около площадката. Тези пари ще бъдат отпуснати на проектната компания за централата, а няма да се дадат на българската държава или на НЕК.

- Може ли още много време да се бави страната ни за вземане на решение?
- Поне шест месеца може. До изтичането на споразумението с „Атомстройекспорт“. И ако дотогава нищо не се реши и не се удължи отново договорът, отиваме на съд. Но щом бе решено да се удължи договорът, сигурно държавата има нещо предвид. Осъзнавам, че е трудно да се реши такъв проблем, но за него се вкара и много голяма доза политика и така той от чисто икономически стана чисто политически.

- По същия начин ли стоят нещата със VII блок на АЕЦ „Козлодуй“?
- Той си има своето място, но има много дълъг период на развитие на проекта. Тези 5-7 години за подготовката никой не може да ги прескочи.

- Появиха се спекулации, че проектът за АЕЦ „Белене“ е одобрен от ЕК само принципно, но не и в детайли. Това така ли е?
- Не е вярно това. От април 2007 г. е одобрен проектът. От Брюксел никога не са се занимавали с техническите аспекти на проекта. Те се вълнуват от нивото на безопасност на централата.


Интервюто взе Георги Велев
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.