- Г-н Найденов, правите ли равносметка колко станаха вече глобите в областта на земеделието, които ще плаща страната ни? Има ли процедури, които биха смекчили наказанията?
- Да припомня - първо получихме „честитката“ за 2007 г., в която ни съобщиха, че ще ни глобят с 40 млн. лв. заради нарушения при плащанията. Имаше срок, в който изпратихме нашия отговор. Сега чакаме да се определи датата на заседанието на т. нар. Помирителен комитет, или арбитраж, ще отидем и ако поискат, ще изложим отново нашата позиция. Помирителният комитет ще излезе с някакво становище, което обаче няма да е задължително, защото последната инстанция е Колежът на комисарите, където ще се вземе окончателното решение. Комисарите могат да не се съобразят нито с предложението на ГД “Земеделие“, нито пък със становището на Помирителния комитет. Но заради направени нарушения при плащанията през 2008 г. получихме друго писмо, в което е визирана още една санкция - 49 млн. лв. Така според общата сметка има опасност да загубим около 90 млн. лв. Но нека пак да уточня, че става дума за плащания, извършени през 2007 и 2008 г. Сега очакваме писмото за 2009 г. и имаме подозрение, че може отново да бъдем санкционирани. Решенията идват след одити на Европейската сметна палата и ГД “Земеделие“ на ЕК, а ние сме запознати с констатациите за нарушенията. Правени са системни грешки, които се опитахме да коригираме в тази кампания. Не искам да съм лош пророк, но имам предчувствието, че може да ни наложат следваща санкция. Тя може да е по-малка, но все пак ще е глоба и много ще горчи, особено когато бюджетът ни има проблеми. Между другото ще ви кажа и една добра новина: от всичките 28 млн. дка до момента в началото на април 16 млн. дка са вече начертани. През миналата година кампанията започна едва през месец май.

- И какво ще правим – връщаме парите или ги удържат от следващи плащания?
- Има вероятност окончателното решение да не се вземе сега. Колежът на комисарите е в правото си да поиска допълнителна информация. Там ще определят начина на възмездяване на европейския бюджет – дали да ни отрежат директно от преките плащания, или пък да увеличат вноската на България. Всичко е въпрос на формулировка в решението, аз не мога да се ангажирам, но е сигурно, че ще си намерят начин да си вземат парите. За нас най-лошото е да ги удържат директно от субсидиите, защото тогава ще трябва да ги компенсираме от националния бюджет. Земеделските производители не са виновни и не можем да ги ощетим заради грешки на предишни министри. Понеже субсидията се формира от европейска част и от национално доплащане, ако намалят европейските средства, ще трябва да компенсираме от нашия бюджет.

- В момент, в който бюджетът е доста напрегнат, не знам как ще погледне на този вариант финансовият министър.
- Ами не е добре, защото това се случва, когато няма пари за нищо. Онези яли и пили, а сега идва келнерът и ние трябва да плащаме сметката. Няколко пъти бившият министър Валери Цветанов е получавал писма, в които е предупреждаван да не плаща субсидии за земите, включени в код 6, защото ще има санкции. Напомняли са му и че трябва да се правят сателитни снимки. Но процедурата за нова ортофотокарта не е стартирана навреме. И причината според мен е, защото не са се разбрали кой да вземе комисионата. Бяха заложили 18 млн. лв. за тази цел. А ако си спомняте, с решение на МС ние направихме извънредна обществена поръчка, купихме сателитни снимки и в крайна сметка ни струваше 4 млн. лв.

- Част от парите за земеделие бяха записани под черта в бюджета с уговорката, че ще бъдат предоставени, ако има преизпълнение на приходите през първото шестмесечие. Сега се вижда, че ситуацията не е добра, а държавните сметки са доста сложни за връзване. Какво ще правите?
- По всяка вероятност ще има корекция на бюджета, ще се наложи да бъде преразгледан. Очевидно всичко, което беше заложено под черта, няма как да бъде платено. Различни са вариантите, единият е да излезем на по-висок дефицит, да се откажем от балансирания бюджет. И при това преразглеждане през юни евентуално ще се правят нови сметки. Понеже става дума все пак за плащания през декември, сега ми е много трудно да говоря с конкретни числа, виждате колко динамично се променя финансовата ситуация. Но много се надявам мерките, които приехме заедно с работодателите и синдикатите, да дадат ефект.

- Една от мерките, чиято цел е да се осигурят приходи в хазната, е отдаването под наем на държавна земя. Колко бързо може да стане това и какви средства реално очаквате се получат?
- Държавата притежава 2 млн. дка. Част от договорите за наем изтичат и реално Държавният поземлен фонд може да борави с около1 млн. и 300 хил. дка. По време на преговорите коментирахме различни варианти. Единият беше спешно да се продадат 1 млн. дка. Последно обаче се споразумяхме 900 хил. дка да бъдат дадени под аренда за дълъг период, а 100 000 дка да бъдат пласирани. Но сега действащият закон разрешава договорът за наем да е максимум до 10 г. Ние обсъждахме земята да се предоставя за срок до 25 г., но при условие че наемодателят даде една трета от парите авансово. Сега наемът се плаща година за година. Но преди да стартираме тези процедури, трябва да се промени Законът за ползването на земеделската земя, който разрешава арендата да е до 10 години.

- Има ли проблем да стартирате веднага продажбата на земя и какви са средните цени на декар сега?
- За продажбата няма проблем, веднага можем да пласираме 100 хил. дка. Цената, разбира се, зависи от категорията и търсенето, но смятам, че можем да постигнем средно между 350 и 400 лв. на декар. Моето предложение е да не продаваме ние, министерството, за да не ни обвинят после в някакви злоупотреби. Нека борсата да бъде мястото, където се продава държавна собственост.

- Защо млекопроизводителите все не са доволни и са готови за протести?
- Аз така и не разбрах защо протестираха точно на 1 април. Точно тогава започна приемането на документи за помощта от 3,6 млн. лв., която ни се полага от пакета за млечния сектор на ЕК. Трябваше да приемем наредба и България е четвъртата в ЕС, която стартира процедурата.

- Едва ли в неголяма сума е проблемът. ЕК удължи преходния период за млечния ни бранш с две години, но вече изтича четвъртият месец и няма никаква промяна във фермите, които трябва да се преструктурират.
- В прав текст съм казвал на млекопроизводителите, че като искат европейски субсидии, трябва да предложат и европейски ферми. Време е да си зададем въпроса къде наистина отиват средства, дали при производителите, които отглеждат животни, и предлагат ли те качествена продукция? Не можем да се намесваме директно, защото в момента, в който решим да ги подпомогнем, веднага ще ни санкционират заради нерегламентирана държавна помощ. Но фонд „Земеделие“ вече отпусна целеви нисколихвени кредити за преструктуриране на сектора, предоставени бяха пари по програма „де минимис“, които не се знае точно къде отидоха, пуснахме национални средства за животните. Отворена е мярката за полупазарните стопанства на Програмата за развитие на селските райони, разполагаемият лимит е 270 млн. лв., но са подадени проекти само за 9 млн. лв... Виждате, че има сериозен финансов пакет, но почти никой не преструктурира фермите и те не отговарят на хигиенните изисквания.

- България получи разрешение да предостави 116 млн. лв. като премии за тютюна. Защо се бави изплащането?
- Защото самите представители на браншови организации не могат да се споразумеят. Каквито и решения да вземем, те не ги харесват. Оставихме производителите на едролистни и дребнолистни тютюни да постигнат някакъв консенсус и каквото кажат, ще го изпълним. Но има още нещо: през тези месеци бяха проверени изплатените през минали години премии, защото имаше сигнали за нарушения. Сега проверките продължават в „Икономическа полиция“. Установена е следната схема: производител декларира огромно количество тютюн, получава премии за него, но тъй като суровината не е налична, обяснява, че я е изнесъл. И в момента се правят насрещни проверки дали декларираният износ наистина е отишъл в съответната държава. Ще започнем да плащаме премиите, когато се разберат производителите и само там, където няма подозрения за престъпления.

- Какъв е процентът от парите, които са изтекли по такъв престъпен начин?
- Говори се, че около 30% от средствата са отишли за кухи квоти.


Интервюто взе Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.