Ицхак Дар има 30-годишен опит в сектора на сигурността. Компанията „Армерос холдинг“, чийто президент от 2009 г. е Дар, е базирана в Израел и основана от бивши членове на Израелската служба за вътрешна сигурност (Шин Бет). „Армерос“ е част от PRCG Group и е специализирана в разузнаването, сигурността и антитероризма. Дейността на холдинга обхваща диапазона от събиране на информация и оценка, предлагане на решения по отношение на националната сигурност до системи за сигурност и ВИП защита в сферите на транспорта, енергетиката, комуникационните системи.

---

- Г-н Дар, кои са тенденциите в сектора на сигурността през последните години?
- Политиката днес по отношение на сигурността трябва преди всичко да бъде по-превантивна. Риск винаги съществува, въпросът е той да се минимизира. През последните няколко години най-значимата промяна в сектора на сигурността са действията за минимизиране на риска, дори и нещо да се случи, щетите трябва да бъдат сведени до минимум. Вече не става дума за определен регион, страна или общност, престъпността прескача всякакви граници. Вие може да я видите в Африка, в Бали, в САЩ, в Лондон, Париж - навсякъде по света в региони, изповядващи ислям, християнство. Това вече не е от значение, всички сме засегнати.

- Къде е България по отношение на политиката в тази сфера? Сигурна страна ли сме?
- България има много централно географско разположение. Вие сте контактна точка, хората пресичат страната. Независимо дали България е или не е мишена на атаки, това няма да трае дълго. Повече от десетилетие туризмът е лесна мишена, защото е отворен. Всички страни преди всичко правят пари от него.
Истинският тероризъм не е засегнал България, но статистически колкото по-малко сте били засегнати, толкова по-големи рискове имате да бъдете следващата цел. Както и да го погледнете, вие сте източна страна, на границата на ЕС. Не България като държава, а бизнесът, туристическата индустрия в България може да станат мишена. Терористите използват места, които не са били засягани и се чувстват удобно в страни, където не е проблем да влезеш и излезеш, за да се извърши атака.

- Как превенцията ще помогне на една страна да бъде по-сигурна?
- Политика на Европа, на целия свят е да използват иновации. В по-голяма част от времето вие дори не трябва да знаете, че сте защитени. В противен случай ще го направите по-трудно, защото няма 100% сигурност, понякога и по-малко. Всеки процент повече обаче спасява човешки животи. Превенция е например минималното количество течност или теглото на багажа, които хората могат да вземат със себе си в самолета. Тя е в използването на различни техники. Процедурите трябва да са прости и ефективни, да не се забелязват. Не може да чакаш нещата да се случат, трябва да се тестват технологии, човешки реакции, процесите. Когато нищо не се е случвало последните десетилетия, хората смятат, че не са застрашени. Терористичната атака става за секунди. Нашата цел е да намерим механизми да задържим защитата на най-високо ниво в готовност. Тя трябва просто да функционира.

- Разкажете за опита си в други страни?
- Опитът идва от практиката. Ние ще използваме технологиите и опита си от Англия, САЩ, Израел, но българите ще ни помогнат за реалната работа тук. Както се казва, вие карате по вашите „пътища“ и ги познавате най-добре. Комбинацията от тези неща ще задвижи колелото. Ако вземете мерки предварително, преди да се е случило нещо, на какъвто етап сте сега, вие започвате тъкмо навреме. А опасността от терористични актове нараства постоянно. Промяната в мисленето по отношение на сигурността няма да се случи за месеци, ще отнеме години.
Първият, който ще бъде засегнат от терористична атака или нападение, няма да е политик или бизнесмен, а ще са обикновени хора. Мерките трябва да са на всички нива и за всички хора. От друга страна, хората трябва да знаят, че е необходимо да инвестират в сигурност. За България, в която е нямало такива случаи, държава и бизнес ще си кажат: защо да инвестирам, това е загуба на пари. Мумбай е добър пример за това. Преди атаката там туризмът не беше инвестирал много в сигурността си. Резултатите са два. Парите, които трябва да се инвестират, са двойно и тройно повече. Другият ефект е, че веднъж случил се терористичният акт, той се отразява върху имиджа на тази страна. Не оставяйте някой да се упражнява на ваш гръб и на туристическата индустрия, на транспорта, инфраструктурата. След нападение панамските авиолинии банкрутираха, защото никой не летеше с тях.

- Кои страни инвестират най-много в своята сигурност?
- Невинаги най-добрата защита са многото инвестиции. Смисълът на играта е да инвестирате на правилните места. Не знам кои са страните, които харчат най-много, но всички, които са ударени веднъж, най-малкото удвояват инвестициите. В Англия, Индия, Кашмир, САЩ след 11 септември увеличиха парите за сигурност. Това е, като да вземаш хапчета преди сърдечен удар. Рискът е най-голям на летищата, по границите, инфраструктурата, транспорта, туризма, главно в големите градове. Идеята е не да направим хотела например ядрено съоръжение, той не е. Не ни прави впечатление, когато на рецепцията ни преснимат личната карта, когато камериерката влиза в стаята ни и какво прави в нея или какви куфари носи пиколото. Ако стаята е наета от седмици, а никой не спи в нея. Важно е хората да забелязват странни неща и да съобщават за това.

- Много интересни и посещавани са Кувейт, Израел, Тунис, макар и опасни. Как ще коментирате?
- Много е лесно незабележимо да отидеш на СПА, на море, на планина, но повечето хора отиват на места, където се чувстват по-сигурни. В Израел туризмът се срина с 80% заради липсата на сигурност и конфликтите в страната. Дори бизнесът не проявява вече интерес. Това повлия отрицателно на цялата икономика. На Косово също отне време да се съвземе след войната, въпреки че много хора искаха да видят това място.
Зависи и от големината на страната. В Ню Йорк след време хората отново започнаха да идват, но това е Ню Йорк. Кой сега прави бизнес или туризъм в Хаити или Чили? В Хаити ще плаща цената и следващото поколение. За Ню Йорк това струваше 3 млрд. долара и САЩ все още плащат цената.
Колко атаки са предотвратени от тези инвестиции? Никой не знае.


Интервюто взе Райка Тенкова