- Г-н Гогов, реалистично ли е да очакваме до края на лятото да бъде подписан нов, директен договор за доставки на природен газ с „Газпром”?
- Ние искаме да има нов договор за доставка, а причината за това е, че в края на тази година изтича единият от контрактите за страната ни. В този смисъл вече повече от година сме инициатор за това, да се постигне споразумение за доставките в един нов договор. Той трябва да има определени параметри, или поне ние ги виждаме по този начин. В рамките на посещението на шефа на „Газпром“ Алексей Милер в България през февруари засегнахме тази тема. Становището на Милер ни дава основание да се надяваме, че в рамките на лятото или най-късно до есента ще сме приключили с формалностите и ще сме готови да подпишем нов директен договор. Все още конкретика не сме обсъждали. Ние сме изпратили виждането си какво трябва да съдържа договорът, разработили сме и рамкова позиция, която сме я предоставили на нашия собственик – Българския енергиен холдинг. Сега очакваме да започнат разговорите.

- Кога се очаква да бъде срещата?
- Сега се прави организацията тази среща да се състои до края на този месец. Въпрос на стиковане на дати. Нашето искане е колкото се може повече да се доближим до организацията, която произвежда и експортира газа от Руската федерация. А това за нас е „Газпром експорт”.

- Обсъждана ли е възможността за реекспорт на природния газ?
- Предложили сме го като вариант, но както казах, все още конкретика не е дискутирана.

- Няколко европейски компании успяха да предоговорят дългосрочните си договори с „Газпром“ за доставка на природен газ, като част от цената на горивото ще се определя на базата на стойността му на спот пазарите. Има ли възможност и „Булгаргаз“ да направи нещо подобно?
- Вие видели ли сте такава компания, която да е предоговорила доставките? Твърдението за предоговарянето от германската „Е.ОН Рургаз“ бе само в пресата, без да има каквото и да е потвърждение от ръководството на компанията. Поне аз така го прочетох. Не вярвам някога някой отнякъде да извади конкретиката на начина на заплащане на горивото.
Нашето желание е за дългосрочен договор с „Газпром“. Ние говорим за нещо, което ще ни позволи да сме сигурни, че доставките на природен газ за България ще са такива, че гарантират сигурността на страната. Това, което предлагаме като възможности, е да заявяваме количества и да носим отговорности за заявките си. Ако „Газпром“ прояви разбиране към това наше желание, то няма да има нужда от обвързване със спот пазарите, защото ние ще имаме възможност в един последващ период да търгуваме с други източници на газ. Освен това ще можем да реекспортираме тези количества, ако на нас са ни в излишък. Но в рамките на една формула, на един пазар, на който имаш един източник, аз смятам, че определяне чрез спотови цени е невъзможно. Например „Е.ОН Рургаз“ не търгува само на германския пазар. Те не получават газ само от Русия и в този смисъл ние наистина сме ограничени като възможности и потенциал.
За нас от първостепенна важност е сигурността на доставките и необходимото количество, което да можем да предоставим на потребителите, а след това идват другите неща. Гарантирам ви, че с нашето предложение към „Газпром“ сме се стремили да защитим максимално интересите на „Булгаргаз“ и на българския потребител.
Вече втора година няма да можем да изпълним заявките си към нашите доставчици и сме под угрозата да се въведе клаузата „взимаш или плащаш“ (take or pay).

- Заради ниската консумация ли няма да можете да се изпълни заявката ни?
- Виждам какво е потреблението в страната. Не бих искал да коментирам колко е намаляло, но ако не е консумацията на топлофикационните дружества заради студа, потреблението е много под заявките на клиентите.
Аз наблюдавам клиентите, които ни изпращат писма. Те не могат да изпълнят заявката си поради една или друга причина. Това се случва не само на компаниите с преки договори с „Булгаргаз“, но и на потребителите, получаващи газ през газоразпределителните дружества. Икономическата стагнация е сериозна.

- Възможно ли е разговорите с руската страна за договора пак да бъдат обвързани с проекта за газопровод „Южен поток“?
- Те по принцип са обвързани. Що се отнася до строителството на газопровода и неговото пускане в експлоатация и параметри – това е в работата на Българския енергиен холдинг. Това, което ние сме разговаряли с „Газпром“, е предоставяне в клаузите на бъдещия договор на възможност да се промени входната точка на определени количества природен газ за българския пазар – тоест те да идват у нас не през Украйна и Молдова, а през „Южен поток“.

- Имаме ли ние възможност след изграждането на газовата връзка с Гърция „Булгаргаз” да сключи договор за доставка например с Азербайджан?
- Хипотетични възможности има най-различни. Реални ще бъдат, когато бъде готова инфраструктурата. Принципно погледнато, има ли реверсивна газова връзка между България и Гърция, то тя ще осигури възможност за доставки на газ и в двете посоки. Друг е въпросът за икономическата целесъобразност или възможност. В Гърция в момента руски природен газ постъпва от България, гориво идва и от LNG терминала „Ревитуса“ край Атина. Третата възможност за доставки е през турско-гръцката връзка, където постъпва на хартия азербайджански газ. Така че, ако съществува техническа възможност да се получава природен газ от Комотини за Стара Загова, нормално е LNG терминалът и връзката с Турция да бъдат използвани за доставки към нас.
Аз бих обърнал внимание и на друго. „Ревитуса” се намира на 700 км от българската граница. Това означава допълнително натоварване на цената на природния газ с такса за пренос. Нещата са комплексни и те трябва така да се разглеждат, за да се види крайният резултат. При всички положения наличието на възможност да се диверсифицира източникът на природния газ е важно за нас. Същото е валидно и за доставките на гориво от турската страна.
В наш интерес е подобни връзки да бъдат изградени между България и Румъния. Изключително важна е възможността да се изгради реверсивна газова тръба между нас и Турция, която да ни гарантира доставки на газ от югоизток на север. Добра е идеята да има газопровод между България и Сърбия.

- Докъде стигна проектът за връзката с Турция?
- Предстоят сериозни преговори с турската компания „Боташ“ на тази тема. Меморандум вече е подписан, а в работната група от наша страна ще има представители на БЕХ и „Булгартрансгаз“ при необходимост. Предполагам, че до седмици можем да организираме среща с турската страна за проекта. Очаквам през април да се проведат разговорите. Ако разбирателството между компаниите остане както досега бе коментирано, моето мнение е, че връзката с Турция може да се изгради за 2 години – горе-долу когато ще приключи и строежът на газопровода до Комотини.

- Ако връзката с Румъния бъде готова преди тези с Гърция и Турция, ще получаваме ли газ оттам?
- Пак опираме до техническата част. Ако връзката остане със сегашните параметри, ние няма как да получаваме природен газ оттам, защото налягането в румънските тръби е по-ниско от нашето. И в момента единият от нашите доставчици - „Винтерсхал“, съхранява природен газ в хранилища там. Така че хипотетично е възможно да получаваме синьо гориво. Важно е обаче тези доставки да са на приемлива цена.

- Възможно ли е обединяването на газопроводите „Южен поток“ и „Набуко“ според вас?
- Този въпрос е добре да се отнесе към собствениците на двата проекта. Но както и да го гледате, комбинирането на два газопровода, единият с 31 млрд. куб. м капацитет, а другият с 63 млрд. куб. м, малко трудно се получава

- Ако от ДКЕВР не приемат вашето предложение за поскъпване на природния газ от април, докога можете да работите с този „недовзет приход“?
- Първите два месеца на годината работим на загуба и тя е за 12,5 млн. лв. Така че, ако ДКЕВР продължи политиката си, която досега провеждаше, за несъгласие с нашето искане, ще работим още на загуба. Докога ще е така – трудно ми е да отговоря. Това зависи от утвърдената цена, от количествата газ, които потребяват клиентите. В един момент може да се окаже, че просто ще спрем да съхраняваме природен газ в Чирен, защото няма да имаме пари да плащаме за това.

- Има ли сериозна опасност това да се случи?
- Не искам да квалифицирам опасността. Просто казвам, че това е възможно да се случи и всичко е функция на определянето на цената на природния газ от ДКЕВР. Това е органът, който контролира дали ние стриктно спазваме наредбата.

- А предложението на ДКЕВР за 15% поскъпване на газа реалистично ли е според вас?
- Трудно ми е да отговоря. Не съм видял доклада на експертите на ДКЕВР и как те са достигнали до този процент повишение. Но при всички положения без недовзетия приход, отчитайки целият комплекс от ценообразуващи фактори, включително и определената ни надценка, резултатът е 19,7% поскъпване.

- Топлофикациите ли продължават да бъдат основният длъжник на „Булгаргаз“?
- Да. В отоплителен сезон винаги е така. „Топлофикация- София“ има най-голям дял в тези задължения, но за първи път забелязвам, че още през отоплителния сезон столичното дружество предприема мерки за намаляване на задълженията си. Голямото трупане на дългове обикновено е през декември и януари. Интересното е, че тази година още от януари тенденцията е към занижаване на задлъжнялостта на „Топлофикация-София“. През януари и февруари просрочените задължения на компанията са по-малки от миналата година.


Интервюто взе Георги Велев
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.