- Г-н Попчев, предложението на шефа на италианския енергиен концерн „Ени“ Паоло Скарони за частично сливане на газопроводите „Набуко“ и „Южен поток“ как ще се отрази на работата по проектите?
- При така формулираната идея и изразяване на едно важно съображение – постигане на стратегическо удобство за инвеститорите, мога да кажа, че идеята е прекалено обща. Искам да добавя, че все още не съм се запознал с оригиналното изказване на г-н Скарони. Страхувам се, че реализацията на така представената идея на този етап би забавила изграждането и на двата проекта. Както спонсорите на тези проекти, така и инвеститорите в тях биха започнали да се ослушват за други варианти за развитие, отколкото да пристъпят към нещо, което е неясно.
Приоритет на Европейската комисия и България е газопроводът „Набуко“. Страната ни проявява здрав и последователен интерес и към “Южен поток“. Той трябва да се развие при определени условия, които да отговарят на юридическите изисквания на пазара в ЕС. Така проектът ще бъде подкрепен от 27-те страни - членки на общността, нещо, което засега не е направено. „Южен поток“ трябва да стане по-открит проект и равнопоставен с останалите и трябва да отговаря на европейските правила – да допуска конкуренция, да няма монополни тенденции при него, да е ясно и проектно финансиран, без държавна помощ. Това са само част от условията, които ЕС поставя за всеки проект сега.

- Ако предложението се осъществи в даден момент, това не означава ли да забравим за исканата диверсификация на доставките от ЕС чрез Южния коридор?
- Постигането на диверсификация, на трите компонента, които са свързани – източници, трасета и доставчици, е стратегическа, последователна и дългосрочна цел на европейската енергийна политика. В този смисъл не бива да има отстъпление. Не става въпрос само за геополитически последици, а за едно здравословно отношение към една пазарна необходимост, която не е била реализирана в ЕС като цяло. Южният коридор освен енергийно предвижда и транспортно сътрудничество. Това е възможност за диверсификация, която би била продължение на основните принципи на европейския вътрешен пазар.
Засега не се предвижда проект с участието на Русия да влиза в концепцията за Южния коридор. Всички проекти, които са подходящи, би трябвало да бъдат приети, но засега няма такъв вариант.
Отношенията с Русия в енергийната област би трябвало да се развиват в един конструктивен план, а не в отношения на противоборство и враждебност. Русия е и ще продължи в обозримо бъдеще да бъде основният енергиен доставчик на Европейския съюз. С такъв доставчик не би могло и не би трябвало отношенията да се поставят на друга основа освен тази на прозрачността. Точно кога обаче ще се водят така разговорите, не е ясно, защото Русия се оттегли от Енергийната харта. Тя има и други виждания, които засега не позволяват да се постигне ново стратегическо споразумение с Москва.
Търсенето на позитивен контекст за развитието на всички отношения с Русия остава като план, но, от друга страна, не може да не си дадем сметка, че нещата не са особено динамични и в скоро време не се очертава решение по въпросите. Трябва да се действа внимателно заради голямата роля на Руската федерация в икономиката на ЕС.

- Какви количества природен газ доставя в момента Русия за Европа?
- В зависимост от годината доставките варират между 26% и 30 на сто от общия внос. Това беше ситуацията до края на 2008 г. За миналата година нямам данните, но мога със сигурност да кажа, че доставките са намалели вследствие на световната финансова и икономическа криза.

- Смятате ли, че страната ни ще може в скоро време да получава компресиран природен газ от Азербайджан през Грузия?
- Това е добра перспектива пред страната ни. За възможностите за реализация на подобен проект предлагам да се изчака становището на смесената работна група от експерти на Българския енергиен холдинг и на азербайджанската държавна компания „Сокар“. Тази работна група разглежда три варианта за доставки – втечнен газ, компресиран газ и доставки чрез руски газопроводи от север. Като резултат от заключенията на работната група ще се очертаят стойността и техническата приложимост на даден проект. Полза за енергийната сигурност на България би имало, ако работната група даде предпочитание на два от тези варианти – втечнен или компресиран природен газ, които да се пренасят през Черно море.
В Грузия в момента дострояват газопровода си до пристанището Супса и всичко това дава надежда, че проектът ще бъде реализиран. Засега обаче не може да се даде окончателна оценка кога той ще се осъществи.

- А достатъчно стабилна ли е политически Грузия, за да можем да получаваме природен газ оттам?
- През грузинска територия и сега си тече природен газ и нефт, който е договорен за международните пазари. Не намирам проблеми по отношение на Грузия като страна транзитьор на гориво. Спомняте си, че при военните действия през август 2008 г. на практика енергийната инфраструктура не беше засегната и всяка от враждуващите страни се стараеше да не я пипа.

- При разговорите с „Газпром“ за нов директен договор за доставки на природен газ възможно ли е страната ни да успее поне частично да „отвърже“ цената на синьото гориво от тази на петрола, както направиха големите енергийни компании в ЕС?
- Тук се намесват няколко различни проблема при ценообразуването на природния газ. Най-общият и голям е дали цената на природния газ трябва да бъде обвързана с цената на петрола по международните пазари. Това е формулата, която в момента се използва, но много производители, транзитьори и потребители на горивото напоследък мислят за други варианти на формулата. Това е така, защото ролята на синьото гориво започва да нараства в икономиката на страните. Големият проблем ще продължава да се обмисля и ще се разреши по всяка вероятност след приключването на финансовата криза.
Вторият аспект на цените е чисто руската реакция, в случая на „Газпром“. Оттам взеха решение само за 3 години да се откажат от сега съществуващите договорености, защото те не са съобразени със сегашните пазарни реалности. А те са, че потреблението на газ в момента е намаляло и големите потребители не виждат смисъл да се съобразяват с клаузата „взимаш или плащаш“ (take or pay), тъй като те са дългосрочни потребители на руски газ. Затова те получиха реалистична реакция от „Газпром“ да не се съобразяват с тази клауза, а да се получи едно относително намаляване на цените, поне за този тригодишен период. Това „отвързване“ на цените, както вие го наричате, е само временно. По отношение на преработването на българските дългосрочни договори за доставка мога да кажа, че това е един много сложен процес. За него нямам информация, но нека Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Българският енергиен холдинг да решават как да подходят при преговорите. Те имат реална представа за възможностите как може да се намали зависимостта ни от доставчика. Нашите преговарящи ще успеят да намерят една по-модерна формула, отговаряща на реалностите на европейския пазар, който става все по ликвиден и свързан между отделните страни от ЕС.

- Споменахте свързване на пазарите. От предстоящите за строеж газови връзки ние можем ли да разчитаме наистина да получим доставки на гориво?
- Всички тези междусистемни връзки се изчисляват и планират като част от търговската система на страните и като регионални връзки за енергийния пазар. Това не са съоръжения, които да се използват само при криза. И по всяка от тях се очаква ние да можем да получаваме и да предоставяме природен газ, независимо какъв е неговият произход – руски, азербайджански, египетски или някакъв друг. Хубавото на тези връзки е, че чрез тях се повишава ликвидността на регионалния газов пазар, което реално повишава енергийната сигурност.

- Според вас ще се съгласят ли европейските финансови институции да инвестират в строителството на АЕЦ „Белене“?
- Заключението след визитата на енергийния еврокомисар Гюнтер Йотингер, че България ще търси европейски стратегически инвеститор, е основният момент на подхода на страната ни към АЕЦ „Белене“. Търсенето на инвеститор не е лесна работа и господин Йотингер се ангажира лично да предприеме усилия за това. Междувременно ще бъде избран и международен консултант по проекта, а всичко това са фактори, които повишават вероятността такъв инвеститор да бъде намерен. Дали ще се намери европейско финансиране за проекта, ще се разбере, след като се види какъв ще е резултатът от досега положените усилия.

Интервюто взе Георги Велев
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.