- Г-н Язов, очаква се тази седмица промените в ГМО закона да влязат в пленарна зала. Очаквате ли още спорни моменти по него?
- В закона няма спорни казуси. Нали чл. 80 въведе т.нар. бланкетна забрана. Според този текст на територията на страната няма възможност да бъде освобождавано под каквато и да е форма ГМО в околната среда. В закона е записана разрешителната процедура, по която разрешение би трябвало да се получи за всеки организъм отделно. Предвижда се и предпазна клауза, която ни дава право да забраним ГМО допълнително, ако друга страна членка го е направила. Tрябва да се държим като страна - член на ЕС. Идеята е да хармонизираме законодателството си с европейското и да направим процедура, която позволява на всяка една държава да вземе отношение и да даде становище, както и ние можем да имаме становище, когато една държава решава да освободи ГМО в околната среда. Ако в Румъния решат да отглеждат на границата с България и нас това не ни устройва, ние може да имаме претенции и да се позовем на отстоянията, предвидени в нашия закон.

- Промените по закона в началото обаче бяха много по-категорични - пълно либерализиране, мораториум и в крайна сметка се доближи до стария закон. Как ще коментирате?
- Никъде в директивата за освобождаване на ГМО в околната среда няма „бланкетна забрана“. Мотивът на Министерството на околната среда и водите е от директното следване на директивата. Там се казва, че всеки вид може да получи разрешение, като за него е разписана тежка процедура и предпазна клауза. През 2008-2009 г. Франция е осъдена да плати глоба от 10 млн. евро, затова че не е приложила директивата в законодателството си. В препоръките на ЕК се казва, че границите не трябва да бъдат крайни. Те трябва да бъдат пропорционални и ефективни. Зам.-министър Манева припомни, че решението за 30 км пояс от защитени зони е взето емоционално, без никаква научна обосновка. Затова, когато в крайна сметка г-жа Цачева предложи това разстояние да остане, се въздържах. По-скоро беше редно да запишем в текста удвоено, умножено разстояние спрямо друго, за да избягаме от категоричната форма на забрана.

- Това означава ли, че има риск ЕК да ни върне закона?
- Рискове винаги има. При всички случаи ще изчакаме да видим резултатите от Европа. Дори и да има проблем, ще търсим друг вариант. Това е описано и в самата разрешителна процедура - събират се документи за хибрида, иска се становище от други страни членки, представя се в ЕК, прави се обществено обсъждане. Според мен процедурата е толкова тежка, че не виждам инвеститор, който ще има интерес да се подложи на нея, при положение че в Румъния и Гърция законът е много по-свободен. В рамките на 90 дни министрите излизат със становище след обществено обсъждане, организирано от министъра на земеделието и храните. Министърът на околната среда предлага на МС да излезе със становище. След като премиерът каза, че няма да допусне разрешаването на ГМО, това ще бъде спряно на ниво МС. Бариерите са доста, за да има някакъв повод за притеснение.

- Министърът на земеделието Мирослав Найденов е имал решаващ глас за пускането на генетично-модифицираните картофи на BASF.
- Гласовете са били 11 „за“ и 10 „против“, така че той не е имал решаващ глас. От друга страна, министър Кабил е гласувал 18 пъти „за“ пускането на други 18 продукта. Разрешителното за MON 810 изтича тази година и тя ще трябва да се подложи на същата процедура. Досега законът беше категорично забранителен, което не е давало възможност на нашите учени да работят в тази посока. На Съвета на министрите се говори с категорични доказателства, а ние нямаме подкрепата на нашите учени, а до 2005 г. сме били водещи в тази посока. Според тях и 5 км пояс от зоните по „Натура“ не може да ги мотивира да работят. Според сегашния проект става дума само за работа в епруветка. ГМО вече не са предмет за изследване и интерес, работи се в друга посока - геномика, метаболомика и др. България предстои да се сблъска с много по-тежки форми - за нано храни и т.н.

- Въпросът за ГМО е още по-широк - той касае и пускането на пазара. Ще се правят ли промени в други закони?
- Би трябвало да се засили контролът и обявлението на наднормените нива на ГМО в храните над 0,9% в сайта на Министерството на здравеопазването. Може би трябва да се променят и законите за храните и за фуражите, но не съм специалист. Досега имаше пълна забрана и вносителите на тези храни са се надявали, че формата на контрол е занижена. Глобата за министъра, за фирмите е от 300 000 до 1 млн. лева.

Интервюто взе Рая Атанасова