- Г-н Божинов, на заседанието на комисията вие бяхте на мнение, че законът не дава достатъчна гаранция, че няма да се допусне отглеждане на ГМО у нас. Защо?
- Това, което ни убеждаваха, че ЕК иска да няма „бланкетни“ решения, не е точно така. Европейската директива е с много рестриктивна същност. Тя иска да минимизира рисковете. Затова казва, че всяко разрешение за пускане в околната среда се разглежда индивидуално. Нашето законодателство не противоречи на този принцип. Ние преценяваме дали на тази територия, за която има искане, нямаме други приоритети. Затова регламентираме отстояние от биологично земеделие и кошерите на пчели за производство на мед. В защитените територии, съобразно Закона за биологичното разнообразие, няма да допускаме отглеждането и на 30 км отстояние. В закона казвахме, че за традиционни, с огромно стопанско значение за българската икономика култури няма да допускаме заявления за съзнателно пускане в околната среда. Така беше в съществуващия закон и никой не опроверга тази воля. На едно от заседанията на комисията беше казано, че вместо забранителния текст, за да не дразним нашите партньори от ЕС, ще предложим процедурата на предпазната клауза. Зам.-министър Манева увери, че текстът, който ще предложат на народните представители, гарантира, че задействането на предпазната клауза предотвратява пускането в околната среда и респективно разрешаването на полеви опити. Текстът, който получихме обаче, показва, че предпазната клауза може да се задейства само за разрешените в ЕС опити - това са засега сортовете царевица и картофи. Предпазната клауза не се отнася за разрешаването на полеви опити на територията на страната. Волята е била една, а формата, която гласува мнозинството в комисията, не отговаря на нея.

- Какво може да се направи сега?
- Пленарната зала е последната инстанция, която може да промени този пропуск в закона. Повече от десет депутати направихме предложение да не отпадат спорните текстове по чл. 79 и чл. 80. Единият забранява освобождаването в околната среда на традиционните видове култури, плодове и зеленчуци, а другият поставя 30 км пояс около защитени зони. Депутатите трябва да подкрепят отпадането на думите „и пускане на пазара“ в чл. 79, които действително се оспорват от европейските директиви. Необходима е редакционната му поправка и да кажем, че министърът на околната среда не може да издава разрешение за пускане в околната среда на традиционните български култури. Така няма да има тормозещата за някои хора форма на т.нар. бланкетна забрана и ще постигнем целите на националните интереси.
Ще попитате: защо й трябва на България даже да не допуска полеви опити с тези култури? Въпросът не е само от здравословна, но и от чисто икономическа гледна точка. Трябва да се знае, че черешите и ябълките на щанда са от Кюстендилско, а респективно България е страна, в която продукцията не е замърсена с генни аналози на тези сортове. Това ще насочи търсенето на платежоспособния клиент, който ще реши съдбата на генномодифицираните организми. Нашите конкуренти пускат слухове, че ние смесваме българското розово масло с модифицирани видове от други страни, за да ни подбият цената и пазара.

- Според вас 30-километровият пояс не е ли достатъчен, за да се спрат всякакви опити в страната?
- Много е важно освен 30-километровата гаранция, която даваме, да се знае, че в България доматите не са генномодифицирани, че българската роза не е била в съседство с мутанти. Това има психологически и икономически ефект. Това е като новината, че една фирма има проблеми и акционерите започнат да се оттеглят от нея и цената й пада. Цената на българското земеделие ще бъде висока, ако заявим още веднъж, че традиционните сортове не подлежат на генна модификация и съвместно съществуване с такива сортове.
Има нещо цинично в поведението на Европа. Битката днес е за територии, в които да има платежоспособни производители на зърнени храни, които да купят хибридните сортове и съпътстващите ги хербициди, за да върнат вложените средства на компаниите, които се занимават с тази дейност. А чак след време ще се решават проблемите за глада, бедността и повишаването на температурите. Нещата се представят превратно и само единици могат да се хванат на тази дребна уловка.

Интервюто взе Рая Атанасова