Плутархос Сакеларис е вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка от 1 август 2008 г. Неговите отговорности в управителния комитет на ЕИБ включват наблюдение на финансовите операции в Дания, Ирландия, Гърция, Кипър, страните от Африка, Карибите, Тихоокеанския регион и Южна Африка. Преди да стане вицепрезидент в ЕИБ, Сакеларис е бил председател на Съвета на икономическите съветници в Министерството на икономиката и финансите на Гърция, както и преподавател в Атинския университет по бизнес и икономика. Завършил е образованието си в САЩ, има дипломи от университета в Брандейс и Йейл. Роден е в Солун, женен, с три деца.

---

- Миналата година България е усвоила под различна форма 177 млн. евро, предоставени от ЕИБ. Тази сума обаче е значително по-малка от усвоените през 2008 г., когато ЕИБ е одобрила заеми за страната ни на стойност 445 млн. евро. Според вас енергийните проекти могат ли да обърнат тази тенденция?
- Дали могат? Не бих казал, че това е тенденция между другото. Определено има спад, цифрите, които цитирахте, го показват. Те обаче отразяват основно факта, че тези две години – 2007 и 2008 г., бяха много значими години за България, включително и подписването на кредитната линия за 700 милиона евро с правителството за проекти на ЕС. Що се отнася до енергетиката в частност, да, действително, като банка ние следваме някои големи проекти, например газопроводите „Набуко”, „Южен поток”, петролопровода „Бургас-Александруполис”, газовата интерконекторна връзка между Гърция и България. Някои от тези проекти обаче все още дори не са достигнали етапа, в който да са представени на банката, други изпитват известни затруднения, като например „Бургас-Александруполис” с опасенията на местните хора във връзка с въпроси, свързани с околната среда. Така че съществува огромен потенциал в тази област, но в този момент не можем да говорим за нещо конкретно и специфично.

- През май миналата година ЕИБ обяви, че е готова да инвестира 2,5 млрд. евро в проекта „Набуко”. Миналия месец консорциумът за „Набуко” помоли ЕИБ за заем в размер на 2 млрд. евро. На какъв етап са преговорите за финансирането на проекта?
- Все още не сме на етап преговори. Самият проект трябва, така да се каже, да се „отлепи от земята”. Така че ние като цяло сме заявили нашата готовност да оценим и да финансираме 25% от проекта. Но за момента проектът „Набуко” не ни е бил представен, тъй като той все още е във фаза на проектиране.

- В момента България търси инвеститори за АЕЦ „Белене”. Премиерът Бойко Борисов категорично заяви тази седмица, че атомната централа няма да се строи само с руски пари и че ще търси и европейски инвеститор. Обмисляла ли е ЕИБ възможността да финансира строителството на централата в Белене?
- Засега никой не се е свързал с нас за финансирането на проекта „Белене”.

- Ако това се случи?
- Ако бъдем потърсени, ние със сигурност ще разгледаме проекта. По принцип ядрената енергия е част от нашето полезрение, но след като никой не се е свързал с нас все още, опасявам се, че не мога да кажа повече по този въпрос.

- Повечето заеми, отпускани от ЕИБ за България, са в областта на транспорта и инфраструктурата. Ще продължат ли тези области да бъдат приоритетни и занапред? Планирате ли да увеличите инвестициите в проекти за зелена енергия например?
- Ние сме много заинтересовани в областта на зелената енергия и възобновяемите енергийни източници. Продължаваме да сме заинтересовани, разбира се, и в областта на инфраструктурата, в частност транспортната инфраструктура, пътищата. Заинтересовани сме до степен, в която има търсене на нашето финансиране.

- През февруари вицепрезидентът на ЕИБ Марта Гайецка посочи, че до 2013 г. България има да усвоява още близо 500 млн. евро от ЕИБ, но има известно забавяне във внасянето на проекти, които могат да се финансират от банката. България има доста проблеми с усвояването на средствата от европейските фондове. Според вас ще може ли страната ни да усвои оставащите одобрени от банката средства, които са на нейно разположение до 2013 г.?
- Европейската инвестиционна банка е тук и на разположение да помага на българското правителство да усвои колкото се може по-голяма част от средствата. Ние сме тук, за да кажем, че сме готови да ви помагаме в процеса на усвояване, а не да даваме оценки за скоростта, с която става това.

- Президентът на банката Филип Мейстад преди две седмици увери, че ЕИБ ще продължи да поддържа кредитирането си рекордно високо до 2011 г. с цел подпомагане на европейските икономики в опитите им за справяне с кризата. В какви области ще са проектите, с които банката ще се стреми да помага на страните? Предвижда ли се нещо по-специфично?
- Всъщност ставаше въпрос само за 2010 година. За тази година ние предвиждаме, ако е необходимо, ако бъдем помолени, да продължим да поддържаме подобни високи нива на финансиране, както и през изминалата година. Миналата година ние сме предоставили заеми в размер на 79 млрд. евро, като близо 70 млрд. евро от тях са предоставени на страни от ЕС, а 9 млрд. са предоставени на страни извън ЕС. За тази година цифрите вероятно ще бъдат малко съкратени. По отношение на нашите цели, те ще продължават да са концентрирани около три основни области, посочени от министрите на финансите, които са подкрепа за малките и средните предприемачи, подкрепа за интегрирането и синхронизирането на регионите и, разбира се, подкрепа за енергетиката, включително и за възобновяемите енергийни източници.

- Смятате ли, че е необходимо да бъде създадена обща политика на ЕС в повишаването на сигурността на енергийните доставки и в насърчаването на зелената енергия?
- Да, смятам, че сигурността на доставките е „общо благо”, и затова всички ние трябва да сме координирани около тази обща европейска стратегия за това, как да го постигнем. Всички послания, които бяха изказани по време на тази конференция (на 4 и 5 март за енергетиката на Югоизточна Европа в Солун – бел. а.), най-вече за региона на Югоизточна Европа, са изключително важни. Много важно е да бъде разработена тази интерконекторна връзка и, така да се каже, капацитетът на мрежата на региона като цяло. Защото, когато това бъде реализирано, ние можем да повишим и да оптимизираме способностите на нашите национални системи, да избягваме ситуации, в които в някоя от страните има срив на мрежата. Целта е и да се намалят разходите, тъй като с вноса и износа всъщност може да се окаже влияние върху цените. Така че аз смятам, че въпросът с международното сътрудничество е от особено значение, на европейско ниво, но дори и на регионално ниво в Югоизточна Европа, тъй като не всички страни от Югоизточна Европа са част от ЕС. Ние бихме посредничили за по-общ подход към сигурността на доставките в региона на Югоизточна Европа.