Надежда Ненова Асоциацията на българските застрахователи предлага нов данък “земетресение”, парите от който да отиват в т.нар. катастрофичен пул. Предложението всеки собственик да плаща годишно по един промил върху данъчната оценка на имота си обяви вчера Орлин Пенев, председател на АБЗ, на Национална кръгла маса за управлението на катастрофичните рискове в България. Според него така в България могат да се събират между 20 и 70 млн. лева годишно – заради създаването на Национална катастрофична програма (пул). В момента се разработва схема в два варианта за пула. Единият предвижда управлението да бъде изцяло от държавата или 50 на сто от държавата и 50 на сто - от застрахователите, чрез създаване на дружество с идеална цел. Патронът го няма Държавата няма сметка от изграждането на национален катастрофичен застрахователен пул и затова не проявява интерес, заявиха вчера участници в кръглата маса. „Министър-председателят бил издал заповед за създаване на междуведомствена работна група, но никой не я е виждал. Никой не знае и кои ведомства трябва да се включат в нея“, каза делегат от неправителствения сектор. Въпреки че премиерът Сергей Станишев беше патрон на събитието, той така и не се появи. Зам.-министърът на финансите Любомир Дацов се мярна в залата, но не каза и дума кой трябва да финансира изграждането на Национален катастрофичен пул. Най-важното е, че българските политици не са изявили нежелание да участват в управлението на катастрофичните рискове в България, каза единственият представител на властта Венелин Узунов, председател на парламентарната комисия по бедствия и аварии. Според него отговорността трябва да е споделена между държавата и застрахователите. Никой от участниците в проекта обаче не е сигурен как трябва да става застраховането срещу природни бедствия. Половината от застрахователните компании са срещу задължителното застраховане, докато останалите го подкрепят. Везните клонят към приемането на испанския опит. В Испания застраховането в катастрофичния пул не е задължително, но става след купуването на застрахователна полица. Там дори и да застраховаш само автомобила си, вече си задължен да застраховаш себе си и имота си срещу всякакви бедствия. Световната банка дава рамо на проекта Евгений Гуренко, специалист от Световната банка, посочи, че според изчисления на институцията при сериозно земетресение в София щетите за нашата икономика ще са около 2,5-3 млрд. долара. Световната банка е изчислила още, че правителствата на Балканите имат едва между 1 и 2 процента готовност за преодоляване на щети от бедствия и аварии. При евентуално земетресение на Балканите България би изразходвала най-малко средства за преодоляване на загубите - 18% от БВП, Румъния - 21% от БВП, Македония - 58% от БВП, а Албания - 80% от БВП. От Инициативата за създаване на катастрофичен пул предложиха да се създаде национално застрахователно сдружение, което да изплаща обезщетенията на хората, пострадали от природни бедствия. Според Румен Гълъбинов изграждането му ще облекчи държавния бюджет, като намали дела на разходите, предвидени за преодоляване на бедствията. Освен това схемата трябва да гарантира задоволително финансово покритие при евентуални щети. Той посочи, че сдружения за управление на риска са създадени отдавна в други европейски държави. В Дания такова работи от 1991 г., във Франция – от 1982 г., а в Исландия още от 1975 г. Идеята е да се покриват щетите от най-разрушителните бедствия като земетресения, наводнения и свлачища. По 10-20 стотинки за телефон 112 Системата на единния телефон за спешни случаи 112 би се оказала безполезна, ако бъде изградена единствено на ниво "информационни центрове", заяви вчера Велизар Шаламанов, директор на Центъра по операционен анализ към Института по паралелна обработка на информацията. Според него за да работи телефон 112 пълноценно, трябва да бъдат отделени средства и за координационни центрове, както и за набиране на отряди за бързо реагиране. Такива обаче не са залегнали в бюджета за догодина. Те могат да бъдат набрани посредством доверителен фонд, който ще бъде законово регламентиран и ще се управлява от Министерството на финансите. Доверителният фонд според Шаламанов представлява публично-частно партньорство, в което хората ще влизат, плащайки по 10-20 стотинки повече върху сметката си за телефон и ще подпомагат изграждането на единния телефон. Тези средства ще се възвърнат в срок от 15-20 години.