Маркус Фербер е роден на 15 януари 1965 г. в Аугсбург, Германия. Има университетска диплома за инженер-електротехник (1990 г.). Председател е на Християнсоциалния съюз (CSU ) за окръг Аугсбург от 1999 г.. Областен зам.-председател на CSU в Швабен (от 2003 г.).Член на Градския съвет в Бобинген (1990-1999 г.). Член е на ЕП от 1994 г. - Европейската народна партия (Християндемократи). Участва в комисиите по икономически и парични въпроси, по транспорт и в Специалната комисия по финансовата, икономическата и социалната криза.

---

- Г-н Фербер, напоследък има прогнози, че е възможно Гърция да напусне еврозоната заради бюджетните си проблеми. Ще се стигне ли наистина до подобна крайна мярка и ЕС ще осигури ли финансова помощ за страната?
- Ние не дискутираме сериозно такива въпроси, защото няма смисъл да се изхвърлят държави от еврозоната. Щетите от подобно действие ще са много големи. Въпросът, на който трябва да се отговори, е следният: ще има ли кой да даде пари назаем на Гърция, ако тя не е в еврозоната и ако валутата й съответно не е евро? Европейският съюз ясно каза: Гърция първо трябва да се погрижи за справедливото и честно данъчно облагане. Сега 25% от икономиката не плащат данъци и не спазват правилата. Законите трябва да важат навсякъде и за всекиго.

- Някои български фирми претърпяха сериозни щети заради стачкуващите гръцки фермери, които близо месец блокираха границата ни с Гърция. Необходимо ли е Брюксел да се намеси, за да не се повтори догодина блокадата?
- Правилата на европейско ниво са съвсем ясни. Всяка държава трябва да осигури условия за функционирането на общия европейски пазар. Брюксел има право да призове съответната държава - членка на ЕС, да осигури свободното движение на стоки и вече имахме такъв случай с Франция.

- Като член на Специалната комисия по финансовата криза как смятате, реалистични ли са очакванията, че европейските пазари ще започнат да се възстановяват тази година от икономическия спад?
- Ако знаех кога ще свърши кризата, щях да съм много щастлив. Азиатският пазар се развива много добре. Очаквам силните държави износителки от ЕС като Германия да извлекат полза от тенденциите в Азия и така да се създадат импулси за пазара в Европейския съюз. Но за момента е трудно да се правят точни прогнози кога европейските пазари ще могат да се възстановят.

- В Европа се работи по различни мащабни енергийни проекти, трябва ли според вас европейските държави да се фокусират върху определен проект?
- Енергоснабдяването е сектор, който не признава граници. Често в Брюксел си задаваме въпроса дали енергийната политика и енергоснабдяването са суверенно право на отделните държави в ЕС, или този сектор надхвърля границите на съответната страна. Отговорът е ясен – енергетиката е сектор, който засяга целия ЕС. Само един общ подход ще ни гарантира сигурност на доставките. Важно е с помощта на успехите и в областта на в енергетиката да се противопоставим на сериозната конкуренция от страна на САЩ и Китай.
България има важна роля в енергоснабдяването на ЕС, особено заради излаза на Черно море, който дава възможност за диверсификация на енергийните източници. Ако вземем природния газ, ще посоча проектите „Набуко“ и „Южен поток“. Същото важи и за нефта, тъй като Черноморският регион има сериозно значение за производството и търговията с нефтопродукти. Затова Германия е силно заинтересована от създаването на добра инфраструктура в България.

- Екологичните изисквания в Европа постоянно се повишават. Ще забавите ли темпото, за да се възстановят транспортните фирми от кризата?
- При транспортните фирми имаме два проблема. Единият е стандартът Евро 6, който скоро ще влезе в сила, с цел да се намалят емисиите от фин прах. Вторият проблем са емисиите въглероден диоксид при товарните автомобили. В момента се подобрява законодателството в тази сфера. Искаме да обединим тези два процеса, за да могат транспортните фирми само веднъж да инвестират в нови технологии.

- Това означава ли, че няма да има компромиси и стандартът Евро 6 ще важи от 2014 година?
- Редуцирането на въглеродния диоксид в транспорта е процес, който тепърва започна. Трябва да се помисли дали да не въведем малко по-късно стандарта Евро 6 за транспортните фирми, тъй като с въвеждането на стандарта Евро 5 вече постигнахме подобрение. Затова може би е добре да се изчака до 2017 г.

- Каква е реалната полза за околната среда след решението на ЕП от миналата година да промени правилата за евровинетките и в таксите да се включат шумът и замърсяването от товарните автомобили? Това решение не е ли проблем за превозвачите в условията на криза?
- На първо място, едно малко разяснение: ревизията на така наречените евровинетки още не е завършила. ЕП се обедини през миналата година около решение, но оттогава досието се намира в съвета. Моята позиция винаги е била, че точно в тази трудна икономическа ситуация не трябва допълнително да се натоварват малките и средните предприятия. Също така не намирам за приложима и таксата за замърсяване. Необходимо е спешно да се намери приложение на приходите от тези такси.

- И друг път сте идвали в България, подобрява ли се според вас икономическата среда?
- Ако всички държави в ЕС се развиваха през 2009 г. така добре, както се развиваше България, в Европа нямаше да имаме проблеми. Искам да кажа, че България е на верен път.


Интервюто взе Надежда Бочева
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.